Mattirolomyces terfezioides (Mattir.) E. Fisch.
семейство Pezizaceae

синоним Choiromyces terfezioides Mattir.

У нас Няма име.

Плодно тяло С неправилна форма. Състои се от перидий (обвивка) и глеба (вътрешност). Перидият е бял, неравномерно нагънат, на места гладък или напукан и разкриващ глебата. При срез представлява тънка, бяла ивица. Глебата е кремава, пронизана от множество белезникави ивици. Консистенцията е плътна и твърда първоначално, но с узрязването омеква. Всички части пожълтяват постепенно след нараняване. Зрялото плодно тяло притежава силна, сладникава миризма, която е приятна, но при престояване става натрапчива. Диаметър до 11 cm.

Спори Спорите са безцветни. Имат кълбовидна форма с диаметър 15-18 μm. Покрити са с шипчета свързани помежду си с гредички мрежовидно.

Местообитание Гори и градини в низините. Гъбата се среща в близост до бял салкъм (Robinia pseudoacacia) и различни други дървета и храсти, с които изглежда образува микориза. Предпочита песъчлива, алувиална почва. Екологичната характеристика на този вид обаче не е напълно изяснена. Плодните тела се образуват под земята, но с узряването се показват на повърхността. Сезонът е през есента и началото на зимата.

В България видът е познат от находки в Дунавската равнина в областите Русе и Велико Търново. Европейското разпространение включва други страни по поречието на р. Дунав (Словакия, Унгария, Сърбия), както и страни от южна Европа (Испания, Франция, Италия и Гърция).

Статия за откриването на вида в България: First Bulgarian collections of Mattirolomyces terfezioides (Pezizaceae), a potentially valuable hypogeous fungus, B. Assyov & M. Slavova, Phytologia Balcanica 22(3), 2016.

*Л. Богданов намира вида да се подава от земята в корените на лавандула. Най-близкото дърво е на 7-8 метра и е липа. Находката е от октомври 2022 г. в село близо до гр. Русе.

Коментар Слабо позната ядлива гъба.

Сходни видове Може да се сбърка с някои други подземни гъби със светъл цвят, като Извитожилковидния бял трюфел (Choiromyces meandriformis) и истинския Бял трюфел (Tuber magnatum), които обаче имат различна структура на глебата и не са сладки.

В средиземноморския регион и Близкия изток се срещат подобни видове подземни гъби от родовете Terfezia и Tirmania, които събирателно биват наричани пустинни трюфели, защото типично се срещат в много сухи и песъчливи местообитания.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 20 Ноември, 2022 г.

Върни до горе