Mitrula paludosa Fr.
семейство Sclerotiniaceae
У нас Блатна митрула, Ручейна светулка.
По света Bog beacon (английски), Sumpf-Haubenpilz (немски), Митрула болотная (руски).
Плодно тяло Състои се от главичка и пънче. Общата височина е до 4 cm.
Главичка Пламъковидна, сферична или яйцевидна и понякога без определена форма. Бледожълта, жълта до жълто-оранжева. Гладка и влажна.
Пънче Цилиндрично или слабо разширено в основата. Белезникаво и прозрачно. Понякога могат да се видят ситни люспички, ръзпръснати по повърхността.
Месо Крехко, воднисто и белезникаво. Няма миризма и вкус.
Спори Спорите са белезникави, с размери 10-15 х 2.5-3 μm.
Местообитание Гъбата обитава постоянно подгизнали места с изобилие от разлагаща се растителна материя (треви, листа, иглички, клончета, шишарки и мъхове) като мочурища и бавнотечащи ручеи. Плододава през лятото. У нас са познати популации високо в планините Рила, Пирин, западни Родопи и Витоша. На север гъбата се среща и на по-ниски надморски височини. Видът е широко разпространен в Европа, но въпреки това на много места се счита за рядък. Няколко страни са добавили вида към своите червени списъци (Германия, Холандия, Дания и други).
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Критично застрашен“ (CR). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.
Коментар Неядлива гъба. (Източници: №5,7)
Сходни видове В род Mitrula има около четири вида в световен мащаб, но разликите между тях са трудно доловими. Счита се, че Mitrula paludosa е единственият вид, широко разпространен в Европа.
Bryoglossum gracile е подобен вид. Расте в алпийски съобщества върху мъхове и има малко по-различни плодни тела. Главичките са малки, сплескани и бледоохрени. Този вид не е намиран в България.
Видове от род Heyderia (H. pusilla, H. abietis) също имат подобни плодни тела. Те растат върху останки от иглолистни дървета и се различават от Mitrula paludosa по тъмнокафявите си пънчета.
Vibrissea truncorum има лещовидна оранжева главичка и белезникаво пънче с тъмни точици. Расте върху мъртви клони потопени във вода. Този вид също не е намиран в България.
Episclerotium sclerotipus има охрено-кафяви плодни тела и плододава на суха земя върху склероции на друг вид гъба – Typhula phacorrhiza.
Neolecta vitellina, Spathularia flavida и Leotia lubrica растат върху суха земя.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.
Leave a Reply