Висока смръчкула « Сайт за гъбите в България

Висока смръчкула

Висока смръчкула (Morchella elata).

Morchella elata Fr.
семейство Morchellaceae

синоним Morchella conica Pers.

У нас Висока смръчкула, Островърха смръчкула, Конична пумпалка.

По света Black morel (английски), Morille élevée (френски), Spitz-Morchel (немски), Сморчок конический (руски).

Шапка С конусовидно-цилиндрична форма, често островърха, издължена, куха, сраснала с пънчето в долния си край. Повърхността е мрежовидна, покрита с многобройни ямки с най-различна форма, оформени от добре-изразени вертикални ребра. На цвят шапката пърноначално е сивокафява, постепенно потъмнява до тъмнокафява, почти черна.

Пънче Цилиндрично, често нагънато, кухо, бяло до белезникаво, с восъчна структура и покрито с фини гранули.

Месо Тънко, жилаво, с особена миризма и вкус.

Спори С размери 18-25 х 11-15 μm.

Местообитание Тази смръчкула се среща в най-разнообразни местообитания – от равнините и високите полета до високите части на планините. Намира се най-често върху богати почви – под разлагаща се шума или друга биомаса, понякога под хибридна топола (Populus nigra), трепетлика (Populus tremula) и други широколистни дървета и храсти. Среща се и в иглолистния пояс на планините – по просветлени полянки, миналогодишни пожарища и други местообитания. Понякога се намира и в близост до сметища. Плододава през пролетта (IV-VI).

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България с категория „Почти застрашен“ (NT). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)

Коментар Смята се за много качествена ядлива гъба, но със специфичен вкус. Може да се суши и консервира. Препоръчва се да се употребява след продължителна термична обработка и в неголеми количества. Старите екземляри не бива да се консумират. (Източници: №1,2,5,11,14).

Сходни видове Видът се разпознава лесно благодарение на начина на свързване на пънчето с шапката. При Високата смръчкула (Morchella elata), както и при Обикновената смръчкула (Morchella esculenta) ръбът на шапката не отстои от пънчето, а е свързан директно с нея. При Хибридната смръчкула (Morchella semilibera) пънчето се залавя за шапката в средната й част. При Набръчкания напръстник (Verpa bohemica) и обикновения Напръстник (Verpa conica) пънчето се свързва с шапката в нейната най-висока част. Видове от род Phallus, като Смрадливата гъба (Phallus impudicus) и P. hadriani са съвсем различни гъби, но могат да бъдат сбъркани със смръчкулите. Освен че шапките им са покрити с лепкава субстанция, привличаща насекоми със силна, неприятна миризма, в основата на пънчето винаги се разполага остатък от обвивка, наподобяваща торбичка (перидий).

Текста подготви В. Занев.

Допълнителна информация Няколко генетични изследвания след 2010 г. демонстрираха, че старите познания за различаване на видове смръчкули (Morchella) базирани само върху морфологични критерии са несъстоятелни и не отговарят на подреждането на видовете във филогенетичното дърво на живота. Изследванията установиха, че има голям брой видове около Morchella elata, които са съвсем отделни, но имат много сходен външен вид и на практика не могат да се различат сигурно без прибягване до генетично изследване. Видът M. elata е показан и описан на тази страница в общ смисъл. Находките ни не са изследавни генетично.

Част от видовете са очевидно сапротрофни и растат в местообитания с изобилие от мъртва органична материя като субстрат. Смръчкулите, които се появявят в градини, сметища и други места повлияни от човека са сапротрофи, като именно M. elata в тесен смисъл е такъв вид. Тук трябва да се поясни, че освен M. elata в тесен смисъл има и други сапротрофни видове. Съвременни опити за култивиране на смръчкули се базират върху тези сапротрофни видове. Други видове имат по-сложни взаимодествия с околната среда и вероятно са микоризни, разчитайки на симбиоза с живи дървесни видове, например тези смръчкули растящи в близост до тополи, смърчове и други иглолистни дървета. Някои горски видове се появяват в момент когато дърветата са подложени на стрес, като например след горски пожари и проведени сечи.