Morchella esculenta (L.) Pers
семейство Morchellaceae

У нас Обикновена смръчкула, Мръчукла, Бучка гъба, Шарденче, Корминка.

По света Common morel (английски), Morille commune/blonde/grise (френски), Speise-Morchel (немски), Сморчок съедобный (руски).

Плодно тяло Състои се от шапка и пънче. Плодното тяло е до 20 cm на височина.

Шапка Кълбовидна, крушовидна или неправилна, но заоблена във върховата си част. Външната повърхност се състои от многобройни дълбоки, ъгловати ямки. Ямките са оградени от стени, които са свързани помежду си, а ръбовете им придават мрежест вид. Цветовете варират от кафяво и охрено до сиво. Обикновено ръбовете на стените са с по-светъл тон от ямките и могат да придобият ръждиви петна при засушаване или стареене. В най-ниската си част шапката се свързва към пънчето. Вътрешността на шапката е кухина, която продължава в пънчето. Стената на кухината е белезникава до кремава и почти гладка.

Пънче С разнообразна форма. Обикновено нагънато и разширено в основата. Бяло до кремаво на цвят. Понякога се оцветява ръждиво при засушаване и стареене. Мъхесто. Вътрешността е куха.

Месо Тънко, крехко, чупливо. С приятни или без особено подчертани миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са елипсовидни и с размер 18-23 x 11-14 μm.

Местообитание Среща се в разнообразни месообитания: овощни градини, храсталаци, речни корита, места край пътища и пътеки, в гори и техните покрайнини. Вероятно образува микориза с различни дървета и храсти, но начинът на взаимодействие между гъбата и растенията не е изяснен докрай. Плодните тела се образуват поединично или на групи около живи ясени (Fraxinus), брястове (Ulmus), тополи (Populus), ябълки (Malus), круши (Pyrus) и други. Също така плодни тела се намират около умиращи и наскоро умъртвени дървета. Плододава през пролетта, главно през месеците април и май. Видът е разпространен предимно в низините и ниските части на планините. В някои райони се намира често или инцидентно, а другаде е неоткриваем.

Този вид не може да се култивира. Въпреки това е възможно случайно да се открие в антропогенни местообитания.

Коментар Добра ядлива гъба. Консумира се след термична обработка. Не се препоръчва в големи количества. В редки случаи може да провокира временно неразположение при някои хора. (Източници: №1,2,5,6,7,8,10, Cerebellar effects after consumption of edible morels (Morchella conica, Morchella esculenta), R. Pfab, B. Haberl, J. Kleberр & T. Zilker, Clinical Toxicology, 2009)

Сходни видове В миналото броят на смръчкулите (Morchella) в Европа беше неясен. Подходът на различни автори да признават отделни видове на базата само на морфологични белези доведе до натрупване на голям брой видови имена. Други разглеждаха Morchella esculenta като вид с няколко вариетета или най-общо като комплекс от видове. Тази ера, преди въвеждането на ДНК секвениране и филогенетични анализи, се основаваше върху разлики в цвета (жълти, кафяви, сиви), формата на шапката (кълбовидна, издължена, конусовидна), формата на ямките, екологията и други макро- и микроскопични характеристики. Новите изследвания, след годината 2010, показват колко ограничен е този подход за разделяне на видовете. Впоследствие старите понятия за видове отпаднаха. Статията Мултигенна молекулярна филогенетична оценка на истински смръчкули (Morchella) в Турция (2010 г.) е показателна за началото на този нов период на по-задълбочено изследване на смръчкулите в Европа.

Френските миколози Philippe Clowez & Pierre-Arthur Moreau систематизираха познанията за отделните видове европейски смръчкули в своята монография Morilles de France et d’Europe издадена през 2020 г. Клонът на Обикновената смръчкула (Esculenta clade) те обозначават като секция Morchella (отделна от секция Distantes съдържаща черните смръчкули около Morchella elata и Morchella semilibera и секция Rufobrunnea с два вида). В този клон, освен вида носещ класическото име M. esculenta, има девет вида от Европа. Те ще бъдат споменати накратко. Трябва да се знае, че различаването на някои от тях на терен или по снимки е почти невъзможно, поради близкия облик и широкия спектър на изменчивост.

Morchella steppicola (Степна смръчкула) е едра смръчкула с дебели ребра и тесни, лабиринтовидни ямки. Пънчето е дебело и пълно (всички останали видове имат кухи пънчета). Расте рано напролет на открити места в низини и степи. Видът е описан от източна Украйна. Разпространен е също в България и други страни от източна и централна Европа, както и в централна Азия.

Morchella americana var. rigida е висока смръчкула с издължена вертикално шапка със светли жълтеникаво-кафяви ямки. В Европа расте в изкуствени тополови насаждения и с ясен. Morchella americana е добре познат вид в САЩ.

Morchella vulgaris е едра смръчкула споделяща местообитанията на M. esculenta. Има сиви до сиво-кафеникави ямки с неравномерна форма, често преливащи една в друга. Clowez & Moreau отбелязват, че този вид е по-миризлив от M. esculenta.

Morchella dunensis е малка смръчкула намерена върху пясъчни дюни на атлантическия бряг в западна Европа. Ямките са неравномерни и преливащи, подобни на тези при M. vulgaris. Цветът на ямките варира от сив до кафеникав.

Morchella umbrina е слабо познат вид с кълбовидна шапка с тъмен сиво-черен цвят на ямките и ребрата. Clowez & Moreau споменават за находки с чемшир и ясен в планински местообитания във Франция.

Morchella fluvialis е смръчкула с дълго пънче за сметка на малката конусовидна или цилиндрична шапка с кафеникави ямки. Позната е от влажни места в крайречни гори в средиземноморския регион.

Morchella castaneae е смръчкула със сива до кафеникава шапка с характерно широки ъгловидни ямки. Позната е от малко на брой колекции от Испания и остров Корсика. Предполагат се асоциации с полски ясен, сладък кестен и каменен дъб.

Morchella galilaea е дребна смръчкула с тънко пънче и жълто-кафеникава шапка с широки ямки. За разлика от всички други европейски смръчкули, този вид се появява през есента (октомври, ноември). Описан е от Израел, но макар и рядък, е намерен и в други средиземноморски страни.

Morchella palazonii e друга средиземноморска смръчкула позната от малко на брой находища в Испания. Има издължена охрена шапка със закръглени до ъгловидни ямки. Проявява склонност да образува ръждиви петна. Вероятно асоциира с каменен дъб и полски ясен.

Обикновената смръчкула може да се сравни и със смръчкули от други секции, например Morchella rufobrunnea, Morchella anatolica, Morchella tridentina и комплекса видове около Morchella elata (Висока смръчкула). M. elata e вид с островърха, кафяво-черна шапка и ямки, които са малко или много подредени във вертикални редици.

Morchella semilibera (Хибридна смръчкула) и Verpa bohemica (Набръчкан напръстник) растат в подобни хабитати. Различават се по това, че долната част на шапката не е свързана с пънчето. Образува се свободен от пънчето ръб.

Сред дипленките (Gyromitra spp.) има отровни видове. Gyromitra esculenta (Обикновена дипленка) наподобява Morchella esculenta. Повърхността на нейната шапка е червено-кафява и вместо с ямки е покрита с вгъвания и бразди, които ѝ придават характерен вид, оприличаван на мозъчни гънки. Други дипленки са Gyromitra gigas (Гигантска дипленка), Gyromitra ticiniana и Gyromitra fastigiata.

Снимките събрани на тази страница показват Morchella esculenta в широкия смисъл, тъй като не са определени с помощта на ДНК секвениране. Твърде вероятно е на някои от тях да са показани другите видове в секция Morchella. Има вероятност в България да съществуват неизследвани, неописани видове смръчкули.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 7 Март, 2022 г.

Върни до горе