Mycena rosella (Fr.) P. Kumm.
семейство Mycenaceae

У нас Няма име.

По света Pink bonnet (английски), Mycène rosâtre (френски), Rosaschneidiger Helmling (немски), Мицена розоватая (руски).

Шапка Отначало звънчевидна, после плоска с ниска гърбица в центъра. Розова или розово-кафеникава, с по-светла периферия. Често във влажно време сe виждат радиални лъчи. Повърхността е гладка до радиално набраздена. Ръбът е изправен и финоназъбен. Диаметър до 2 cm.

Ламели Бледорозови или розови, с по-тъмен розовочервен ръб. Умерено редки и прираснали до слабо низбягващи.

Пънче Цилиндрично. С цвета на шапката или по-светло. Повърхността е гладка. В основата се забелязват белезникави косъмчета. Височина до 6 cm.

Месо Тънко и крехко. Бледорозово. Със слаба миризма на ряпа и без особен вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елипсовидни с размери 8-10 x 4-4.5 μm.

Местообитание Планински иглолистни гори, предимно на влажни места сред гниещи иглички. Плододава на групи в края на лятото и през есента.

Нашите наблюдения са от високите части на Витоша, западни Родопи и централна Стара планина от август до октомври.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Mycena rosella се разпознава лесно по розовото оцветяване, ламелите с розово-червен ръб и местообитанието. Следват някои видове Mycena с розови шапки.

Mycena adonis има розово-червена шапка и бледорозови до белезникави ламели и пънче. Среща се в разнообразни местообитания върху гниеща шума. Mycena floridula е близък вид, но с допълнително жълтеникаво оцветяване по шапката.

Mycena sanguinolenta има розово-винени плодни тела. Ламелите също имат тъмен ръб. При пречупване на пънчето се отделя винена течност.

Mycena seynii расте върху шишарки на борове в средиземноморски региони.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 21 Септември, 2019 г.

Върни до горе