Mycenastrum corium (Guers.) Desv.
семейство Agaricaceae (Печуркови)

У нас Миценаструм.

По света Leathery puffball, Giant pasture puffball, Tough puffball (английски), Gemeiner Sternstäubling (немски), Миценаструм кожистый, Миценаструм толстокожий (руски).

Микроскопични белези Споровият прашец е тъмнокафяв или ръждивокафяв. Спорите са кълбовидни до слабо яйцевидни, с диаметър 8.5-11.5 μm, покрити нагъсто с ниски брадавици. Капилицият се състои от къси, извити или криволичещи, дебелостенни нишки с разклонения и шипчета.

Местообитание На открити места сред треви или под дървета. Среща се по пасища, в градини, край пътища, върху купчини компост или тор и други места, където почвата е обогатена с азот. Открива се и на песъчливи места. Плододава поединично или на групи от пролетта до есента. Плодните тела са устойчиви и се намират дълго време след узряване, разпиляни и свободно търкалящи се. В България видът е широко разпространен, но рядък. Съобщен е от следните райони (по данни на БАН): Знеполски, Беласица, западна Средна гора, централни Родопи и Тракийска низина. Намерен е почти в цяла Европа, както и в Азия, Африка, Австралия, Северна и Южна Америка.

*Снимките показани до момента са от две находища. М. Мирянов намери голяма група от плодни тела през декември 2023 г. в края на пасище в околността на гр. Велинград. П. Неделев намери единично плодно тяло през януари 2024 г. сред разпиляна слама по трасе минаващо през пясъчни дюни в околността на гр. Лом.

Коментар Неядлива гъба. Според някои е ядлива в млада възраст, докато вътрешността е бяла. (Източници: Wikigrib.ru, Miskolcigombasz.hu) Pérez-Silva и колеги описаха случай от Мексико, при който двама от петима консумирали гъбата проявили болки в корема и диария. (Източник: Mycenastrum corium and gastrointestinal mycetism in México, E. Pérez-Silva, T. Herrera & A. J. Medina-Ortiz, Mycotaxon, Vol. 130, 2015)

Сходни видове Mycenastrum corium е едра пърхутка с дебела обвивка. С узряването на спорите обвивката се разпуква и разгръща и накрая придобива формата на звезда. Връзката в основата на плодното тяло с почвата се прекъсва. Неразвитите плодни тела имат диаметър от 5 до 15 cm, докато развитите достигат до 30 cm.

Тук са показани зреещи и напълно узрели плодни тела. Докато е младо, плодното тяло е изцяло бяло и може да се обърка с други едри пърхутки, като Calvatia gigantea (Гигантска пърхутка), Calvatia utriformis (Полска пърхутка), Calvatia candida, Calvatia fragilis и по-едри екземпляри на Bovista plumbea (Оловносива пърхутка). Нито един от тези видове не придобива звездовидна форма като узрее.

Друг рядко наблюдаван вид пърхутка е Gastropila fragilis (синоним Calvatia pachyderma). Притежава дебела обвивка, която с узряването се напуква и разпада на късове. За сигурно разграничаване от M. corium и други пърхутки е нужна проверка с микроскоп. G. fragilis има гладки, кълбовидни спори с диаметър 4-6 μm и капилиций от къси, разклонени нишки с гладки стени и пори.

Черноглавата земна звезда (Geastrum melanocephalum) изглежда по подобен начин, но спорите са концентрирани в кълбовидна маса в центъра на плодното тяло.

Някои видове Scleroderma, например Scleroderma polyrhizum, също постигат форма на звезда като узреят. Те имат жълти обвивки и стоят закотвени на място.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Януари, 2024 г.

Върни до горе