Panaeolus desertorum (Velen. & Dvořák) E.F. Malysheva, G. Moreno, Svetash. & M. Villarreal
семейство Incertae sedis (неясно)
синоними Galeropsis desertorum Velen. & Dvořák, Gastrocybe iberica G. Moreno, Illana & Heykoo
У нас Няма име.
По света Галеропсис пустынный (руски).
Шапка Цилиндрично-конусовидна. Сиво-кафеникава, често с охрен връх. Повърхността е гладка, суха, влакнеста и лъскава. Ръбът тясно обгръща пънчето, но не е целокраен. Височина до 3 cm.
Ламели Кафяви. Сравнително плитки и гъсти. Успоредно подредени, без кръстосвания.
Пънче Цилиндрично и тънко, понякога слабо разширено в основата. Кафеникаво, с влакнеста повърхност и белезникав налеп. Височина до 8 cm.
Месо Много тънко, кафеникаво. Без особена миризма.
Спори Споровият прашец е охренокафяв. Повечето спори са елипсовидни, но формата показва вариации. Някои спори притежават апикална пора. Изследвани са две колекции от ноември 2021 г. Колекцията събрана от В. Илиев от Пловдив има спори с размери 11.4-15.6 x 6.9-10.1 μm и средна Q-стойност 1.59. Колекцията събрана от П. Неделев от района на Петрич има спори с размери 10.9-15.5 x 7.0-9.4 μm и средна Q-стойност 1.68. Хейлоцистидии отсъстват.
Местообитание Сред треви на открити места в низините, включително пасища и степи. Плододава върху почва, поединично или на групи. Сезонът е през есента. Описан от Чехословакия през 1930 г. и впоследствие открит в други европейски страни. Рядко наблюдаван вид.
Коментар Гъба с неизвестна ядливост.
Сходни видове Panaeolus desertorum беше поставен в самостоятелен род Galeropsis от Velenovsky при първоначалното описване на вида. Гъбата има необичайно плодно тяло с тясна, продълговата шапка, която не се разширява с развитието на гъбата, чийто ламели остават притиснати към пънчето и в голяма степен неразкрити към външната среда. Има характеристики присъщи едновременно на гуглестите гъби, които имат открит химениален слой и отделят спори пасивно по въздушните течения и гастероидните гъби, при които химениалният слой е видоизменен, остава обвит в обвивка и спорите се разпростаняват по друг начин, например под въздействие на падащи дъждовни капки или разнасяни от животни. Други видове гъби заемащи междинна позиция между гуглести и гастероидни гъби са добавени към рода от различни миколози след това. Генетични изследвания в съвременната ера са разкрили, че всички тези гъби добавени към род Galeropsis всъщност не са родствени. Вместо това, те се разпределят в родове като Panaeolus, Agrocybe, Parasola, Conocybe и други. Не е съвсем ясна причината гъби от независими родове да претърпят едновременно такава адаптация.
Malysheva и колеги показват, че мястото на Galeropsis desertorum е в род Panaeolus заедно с гуглести видове като Panaeolus papilionaceus и Panaeolus acuminatus. Техните изследвания доказват и съществуването на близък вид, известен до този момент под различни имена, които те наричат Panaeolus plantaginiformis. Доказани находки на този вид има от Кавказ, Сибир и Централна Азия, но изглежда също и от Южна Америка. (Източник: The secotioid genus Galeropsis (Agaricomycetes, Basidiomycota): a real taxonomic unit or ecological phenomenon?, E. Malysheva, G. Moreno, M. Villarreal, V. Malysheva, T. Svetasheva, Mycological Progress, 2018) Не са известни надеждни морфологични разлики между P. desertorum и P. plantaginiformis.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 23 Април, 2022 г.
Гъбите от този вид , които намирам , имат странна особеност – пънчето изглежда усукано , виторасло , подобно на ствола на круша , черница , кайсия и слива. Регион североизток , област Добрич.
П.С. Плододава късна есен по нашенско , средата на ноември – средата на декември, често в съчетание с мъхове.