Pholiota astragalina (Fr.) Singer
семейство Strophariaceae

У нас Няма име.

По света Conifer scalycap (английски), Pholiote astragale (френски), Safranroter Schüppling (немски), Чешуйчатка шафранно-красная (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно почти плоска. Оранжево-червена до оранжево-розова, по-светла и жълтеникава по ръба. Повърхността е финовлакнестта и лепкава. В сухо време – гладка и лъскава. Ръбът носи белезникави влакна от частично покривало и отначало е подвит, но по-късно се изправя. Диаметър до 6 cm.

Ламели Отначало кремави или бледожълтеникави, накрая придобиват розово-кафяв тон. Покафеняват при нараняване. Прираснали и гъсти, понякога разклонени.

Пънче Цилиндрично. Бяло до бледожълтеникаво в горната част, надолу жълтеникаво-оранжево. Наранените места покафеняват. Повърхността в горната част е гладка, а в долната – влакнесто-люспеста. Височина до 10 cm.

Месо Оранжево-жълто в шапката, жълтеникаво в пънчето, покафенява. Тънко и крехко, а в пънчето – кухо. С горчив вкус и без особена миризма.

Спори Споровият прашец е тъмночервеникаво-кафяв. Спорите са с размери 5-7 х 4-5 μm.

Местообитание Планински гори, върху силно изгнила дървесина на иглолистни дървета. Плододава поединично или на малко кичури през лятото и есента. Среща се сравнително рядко.

Коментар Неядлива.

Сходни видове Pholiota astragalina се разпознава по местообитанието, по цветовете на шапката и пънчето, по жълтите ламели, които придобиват розово-кафяв тон и по горчивия вкус.

Горчивата пънчушка (Hypholoma sublateritium) е малко по-едра и расте най-често върху дървесина на широколистни дървета. Обикновено шапката е наситено червена, а ламелите с развитието на гъбата придобиват сивкав тон и от бледожълти стават сиво-кафяви до пурпурнокафяви. Отделно, спорите са по-тъмни и пурпурнокафяви. Въпреки разликите, тези два вида се бъркат много често помежду си.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 19 Януари, 2016 г.

Върни до горе