Pholiota aurivella (Batsch) P. Kumm.
семейство Strophariaceae

вероятни синоними Pholiota adiposa (Batsch) P. Kumm. (отделен вид според някои автори), Pholiota cerifera (Karst.) Karst. и други

У нас Слизеста люспеница.

По света Golden scalycap (английски), Pholiote adipeuse (френски), Schleimiger Schüppling (немски), Чешуйчатка золотистая (руски).

Шапка От 4 до 15 cm в диаметър. Отначало камбанковидна, полукръгла, после издута с широка гърбица, с подвит ръб, от който (при по-младите екземпляри) висят парцаливи остатъци от частичното покривало. С яркозлатистожълт до охреножълт цвят. На този фон има плоски, триъгълни, кафяви люспи, които лесно се отмиват и дори могат да липсват. Кожицата и люспите са лепкави до слизести (особено във влажно време).

Ламели Прираснали напълно към пънчето, гъсти. Отначало са бледожълтеникави, по-късно (с развитието на спорите) стават червеникавокафяви.

Пънче С размери 5-8 cm х 0,5-1,5 cm. Сухо, плътно, еластично. Цветът му е подобен на този на шапката или по-блед от нея. Свързано е с шапката централно или леко встрани от центъра. В основата си е сраснало с други съседни пънчета. В горната му част частичното покривало образува мимолетен пръстен, след изчезването на който остава само влакнеста зона. Над зоната на пръстена пънчето е вертикално набраздено или гладко, под него – с нетрайни кафеникави люспици върху по-тъмен фон.

Месо Бяло до бледожълто, кафеникаво в пънчето. Дебело, плътно. Мирише приятно сладникаво, вкусът е умерено горчив.

Спори Споровият отпечатък е охренокафяв. Спорите са елипсовидни, гладки, дебелостенни. Размерите им са 7-9.5 x 4.5-6 µm.

Местообитание На неголеми групи върху пънове, паднали клони или цели дървета, също и върху наранени места на живи дървета. Предимно върху бук (Fagus), но също и върху върба (Salix), топола (Populus), други широколистни дървета и смърч (Picea). Появява се от август до края на октомври.

Годност за ядене Руският сайт Грибы Калужской области я описва като “достатъчно вкусна, ядлива или условно ядлива гъба, която се консумира след 20-минутно варене”. В сайта Messiah College се казва, “макар че някои хора я ядат, не се препоръчва за ядене, тъй като има съобщения за храносмилателни смущения след консумирането ѝ”. Roger Phillips и други литературни източници я обявяват за неядлива. (Източници: №7,9)

Сходни видове Може да бъде сбъркана с други членове на род Pholiota, които имат слизести шапки и люспици. Такива са Pholiota alnicola, която расте върху елша (Alnus), както и Pholiota gummosa, която може да бъде срещната в трева близо до болни или мъртви широколистни дървета. И двата вида са с по-малки размери от тези на Pholiota aurivella.

Други сходни видове са Pholiota limonella и Pholiota jahnii, поставени от Courtecuisse & Duhem (Източник № 6) заедно с Pholiota aurivella в отделна група (секция) – Adiposae, отбелязана като “трудна (за идентификация) секция”. Michael Kuo коментира, че макро- и микроскопичните прилики с P. limonella са толкова много, че единствено размерът на спорите може да реши разграничаването на двата вида. P. jahnii, от друга страна, се различава по-лесно заради наличието на изправени и често изострени тъмни люспи, които покриват шапката.

Текста изготви А. Грозданов.

Допълнителна информация (автор П. Неделев) Pholiota aurivella е един силно изменчив вид или комплекс от много близки видове. Немският изследовател Batsch първи е описал Agaricus aurivellus и Agaricus adiposus в края на 18-и век в своя труд Elenchi Fungorum Continuatio Prima, наред с други видове, които впоследствие са преместени в род Pholiota. A. aurivellus е намерен върху основата на липа и се характеризира със суха шапка с жълто-ръждив цвят, гъсто подредени, вълнести люспи и сухо, бледожълто пънче, докато A. adiposus е описан със сярножълта, подчертано слизеста шапка с гладка повърхност и разпръснати кафяви петна. Екземплярът на A. adiposus е бил откъснат от неизвестно дърво и донесен на Batsch с повредени ламели и пънче. По-късно Fries записва свои описания на двата вида в Systema Mycologicum 1 (1821, страница 242).

Впоследствие са създадени и описани други имена в литературата, които също трябва да бъдат споменати тук: Pholiota abietis, Pholiota limonella, Pholiota cerifera, Pholiota aurivelloides. Различни миколози са работили да изяснят колко всъщност са видовете, как най-точно да бъдат интерпретирани имената и дали е възможно имена да са синоними за една и съща гъба. В годините преди началото на генетичните изследвания Jacobsson и Holec са спорили как трябва да бъдат интерпретирани P. aurivella и P. adiposa и са заемали противоположни позиции. Първият автор е демонстрирал, че съществува съвместимост между мицели на гъби събрани от различни субстрати, бук и върба, докато вторият е бил убеден, че гъбата растяща върху върби е P. aurivella, а P. adiposa върху бук и други широколистни и иглолистни дървета е съвсем различен вид. В подкрепа на това той изтъква важността на морфологичните белези: количество на люспи и слуз по шапката, размер на спорите, дебелина на споровата стена и широчина на герминативната пора, форма на хейлоцистидии и количество хризоцистидии. По същата логика P. limonella е смятан за отделен вид, като е посочен по-малък размер на спорите и склонност да расте предимно върху брези и елши. (Източник: The taxonomy of Pholiota aurivella and Pholiota adiposa – a return to Batsch and Fries, J. Holec, Czech Mycology, vol. 50(3), 1998)

Филогенетично изследване на видове Pholiota в Корея, при което бяха анализирани няколко ITS секвенции от колекции определени с различни имена (P. abietis, P. limonella, P. aurivella, P. adiposa) от географски отдалечени райони на различни континенти, показа, че съществена разлика между тях няма. Според авторите разлики посочени като разграничителни между P. aurivella, P. adiposa и P. limonella, като например морфологични (размери на спорите) и екологични (предпочитания към типа субстрат) могат да се дължат на околната среда или вътревидовата изменчивост. Те употребяват названието „P. adiposa комплекс“ събирателно за тези имена. Евентуално за по-задълбочен анализ дали става въпрос за отделни видове ще послужат допълнителни изследвания, които да комбинират подробни морфологични и екологични данни с данни от тестове за размножителна съвместимост и повече генетични маркери. (Източник: Taxonomic Study of the Genus Pholiota (Strophariaceae, Basidiomycota) in Korea, J. W. Lee, M. S. Park, J.-H. Park, Y. Cho, C. Kim, C. S. Kim, J. W. Jo & Y. W. Lim, Mycobiology, vol. 48(6), 2020)

Второто филогенетично изследване върху Pholiota, при което бяха включени допълнителни генетични маркери, показа сходно подреждане във филогенетичното дърво на колекции с различни имена от различни краища, макар че четири колекции от Китай и една от Швеция определени като P. aurivella се групират на два клона отделни от останалите. На по-далечен клон стои колекция на P. jahnii от Швеция. (Източник: A phylogenetic assessment of Pholiota and the new genus Pyrrhulomyces, E. Tian & P. B. Matheny, Mycologia, 2020) Независимо от тези данни, Tian и други учени от Китай все още разграничават имената като отделни видове и в ключа си за определяне ги разделят по морфологични критерии. В същата публикация авторите споменават P. adiposa и P. aurivella като ядливи и лечебни гъби. (Източник: New species and newly recorded species of the family Strophariaceae (Agaricomycetes, Agaricales) in China, C. Lei, G. Deng, J. Huang, Y. Shen, W. Yan, E. Tian, Y. Fu, MycoKeys 124, 2025)

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 13 Декември, 2025 г.

Върни до горе