Pholiota aurivella (Batsch) P. Kumm.
семейство Strophariaceae

синоними Pholiota adiposa (Batsch) P. Kumm. (този синоним се разглежда като отделен вид от някои автори), Pholiota cerifera (Karst.) Karst.

У нас Слизеста люспеница.

По света Golden scalycap (английски), Pholiote adipeuse (френски), Schleimiger Schüppling (немски), Чешуйчатка золотистая (руски).

Шапка От 4 до 15 cm в диаметър. Отначало камбанковидна, полукръгла, после издута с широка гърбица, с подвит ръб, от който (при по-младите екземпляри) висят парцаливи остатъци от частичното покривало. С ярко златистожълт до охреножълт цвят. На този фон има плоски, триъгълни, кафяви люспи, които лесно се отмиват и дори могат да липсват. Кожицата и люспите са лепкави до слизести (особено във влажно време).

Ламели Прираснали напълно към пънчето, гъсти. Отначало са бледо жълтеникави, по-късно (с развитието на спорите) стават червеникавокафяви.

Пънче С размери 5-8 cm х 0,5-1,5 cm. Сухо, плътно, еластично. Цветът му е подобен на този на шапката или по-блед от нея. Свързано е с шапката централно или леко встрани от центъра. В основата си е сраснало с други съседни пънчета. В горната му част частичното покривало образува мимолетен пръстен, след изчезването на който остава само влакнеста зона. Над зоната на пръстена пънчето е вертикално набраздено или гладко, под него – с нетрайни кафеникави люспици върху по-тъмен фон.

Месо Бяло до бледо жълто, кафеникаво в пънчето. Дебело, плътно. Мирише приятно сладникаво, вкусът е умерено горчив.

Спори Споровият отпечатък е охренокафяв. Спорите са елипсовидни, гладки, дебелостенни. Размерите им са 7-9.5 x 4.5-6 µm.

Местообитание На неголеми групи върху пънове, паднали клони или цели дървета, също и върху наранени места на живи дървета. Предимно върху бук (Fagus), но също и върху върба (Salix), топола (Populus), други широколистни дървета и смърч (Picea). Появява се от август до края на октомври.

Годност за ядене Руският сайт Грибы Калужской области я описва като “достатъчно вкусна, ядлива или условно ядлива гъба, която се консумира след 20-минутно варене”. В сайта Messiah College се казва, “макар че някои хора я ядат, не се препоръчва за ядене, тъй като има съобщения за храносмилателни смущения след консумирането й”. Roger Phillips и други литературни източници я обявяват за неядлива. (Източници: №7,9)

Сходни видове Може да бъде сбъркана с други членове на род Pholiota, които имат слизести шапки и люспици. Такива са Pholiota alnicola, която расте върху елша (Alnus), както и Pholiota gummosa, която може да бъде срещната в трева близо до болни или мъртви широколистни дървета. И двата вида са с по-малки размери от тези на Pholiota aurivella.

Други сходни видове са Pholiota limonella и Pholiota jahnii, поставени от Courtecuisse & Duhem (Източник № 6) заедно с Pholiota aurivella в отделна група (секция) – Adiposae, отбелязана като “трудна (за идентификация) секция”. Michael Kuo коментира, че макро- и микроскопичните прилики с Pholiota limonella са толкова много, че единствено размерът на спорите може да реши разграничаването на двата вида. Pholiota jahnii, от друга страна, се различава по-лесно заради наличието на изправени и често изострени тъмни лъспи, които покриват шапката.

Текста изготви А. Грозданов.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 11 Септември, 2019 г.

Върни до горе