Pholiota squarrosa (Vahl) P. Kumm.
семейство Strophariaceae
У нас Четинеста люспеница, Люспеница, Люспеста пънчушка.
По света Shaggy Pholiota (английски), Pholiote écailleuse (френски), Sparrige Schüppling (немски), Чешуйчатка обыкновенная (руски).
Шапка Формата й може да бъде от закръглена до почти разстлана (плоска). В зависимост от това диаметърът варира от 3 до 12 cm. Най-характерно е наличието на многобройни, разположени в почти концентрични кръгове, триъгълни и стърчащи нагоре, обикновено червеникаво-кафяви люспици върху сламеножълт до охрено-жълт фон. Шапката е суха (не е слизеста, лепкава).
Ламели Гъсти, напълно прикрепени към пънчето, понякога дори леко низходящи. При младите гъби са сиво-жълти, след узряването на спорите – с канеленоподобен цвят. Младите ламели са покрити с паяжиноподобно (като кортина) частично покривало.
Пънче Цилиндрично, дълго 5-12 cm и дебело 1-2 cm. Разкъсаното частично покривало оставя дебел люспест пръстен, под който пънчето с покрито с подобни на шапката люспи – заедно образуват подобна на ножница (за сабя) структура. Над пръстена пънчето е по-бледо и гладко.
Месо Плътно, твърдо. В шапката е бледо жълто, в пънчето – до червеникаво. Миризмата и вкусът напомнят на репичка.
Спори Цветът на споровия отпечатък е канелено кафяв до ръждиво кафяв. Спорите са елипсовидни, с размери 5.5-9 x 3.5-5 μm.
Местообитание В малки, но гъсти туфи, върху пънове или в основата на живи или мъртви дървета, по-често широколистни, но също и върху иглолистни. Появява се в края на лятото – от август до октомври.
Годност за ядене Популярен руски сайт за гъби (Грибы Калужской области) я обявява за ядлива или условно ядлива (след продължително варене и мариноване). В статията си за тази гъба (Roger Philips) я определя като неядлива. Друг източник (Wikipedia) също я определя като неядлива и цитира случаи на отравяния при хора, които са я консумирали заедно с алкохол (повръщане и диария след около 10 часа).
Сходни видове Различава се от други видове Pholiota по сухата шапка – при подобните на нея шапките са повече или по-малко влажни, лепливи, слизести.
Може да бъде сбъркана с някои форми на Обикновената пънчушка (Armillaria mellea), върху шапката на които ималюспици и образува туфи. Разпознава се лесно по белия споров прах – не е кафеникав както при P. squarrosa.
Текста подготви А. Грозданов.
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.
Последна редакция на pavel от 6 Май, 2019 г.
Според моя опит си е напълно ядлива. По старите гъби леко дъхат на земя, на пръст, иначе нищо й няма, дори с алкохол. Брал съм единствено от стволове на жив смърч на Витоша.