Pisolithus arhizus (Scop.) Rauschert s. l.
семейство Sclerodermataceae
синоним Pisolithus arenarius Alb. & Schwein.
У нас Бохемски трюфел.
По света Bohemian truffle, Dyeball (английски), Pisolithe du teinturier (френски), Gemeine Erbsenstreuling, Böhmische Trüffel (немски), Пизолитус красильный (руски).
Местообитание Разнообразни местообитания: редки широколистни и иглолистни гори, паркове, запустяли ниви, край пътища, сред дюни и песъчливи места. Видът е микоризен и живее в симбиоза с различни дървета и храсти. Среща се предимно в низините и предпочита топли, светли и сухи места. Плододава поединично или на групи през лятото и есента.
А. Грозданов и П. Неделев намират P. arhizus в близост до с. Каменица, Благоевградска област. Намерени са няколко плодни тела растящи върху почва на открито, встрани от храсталак на пърнар. (23 октомври 2011 г.)
Е. Нанкова намира вида многократно в парк Кенана в гр. Хасково, както и около дървета на централни улици в града. Една находка е от Смолянски минерални бани. По нейни сведения може да се открие през месеците май, юли, август, септември и октомври.
М. Гьошева и Р. Цонев обявяват първа находка на вида от Дунавската равнина в сухо пасище в м. Ицово Бранище. (9 ноември 2015 г.) (New records of rare and threatened larger fungi from Middle Danube Plain, Bulgaria, M. M. Gyosheva & R. T. Tzonev, Annual of Sofia University, Faculty of Biology, Book 2 – Botany, 100, 2016)
М. Славова съобщава за P. arhizus от гора от кедър, корков дъб и листопадни дъбове при с. Микрево, Благоевградска област. (29 ноември 2015 г.)
П. Неделев намира самотно плодно тяло в ПП Врачански Балкан върху склон с ронлива, камениста почва до широколистна гора. (3 юни 2018 г.)
Е. Бъчварова съобщава за две находища:
„Мястото на намиране беше на доста бедни, каменисти почви по път 37 (между Златица и Панагюрски Колонии). Наблизо има река която образува дере. Гъбите които видяхме избиваха от чакъла който изглеждаше сякаш е насипан върху почвата. В непосредствена близост имаше борова горичка и няколко поляни до пътя на които намерихме няколко полски печурки. Около борчетата намерихме няколко стари масловки. За съжаление плодните тела бяха прекалено стари а ние не сме майстори гъбари и не можахме да ги идентифицираме.“ (19 юни 2021 г.)
„На един от излетите ни намерихме още едно голямо находище – на 15 август 2021 г. в непосредствена близост до завод Аурубис, отново върху песъчливи почви. Плодните тела бяха много стари, растяха под брези. Предполагам е възможно видът да е в микориза с тях?“
К. Танков и П. Неделев срещат единичен екземпляр под храстовидни дъбове на сухо, слънчево място в гората при с. Равна, област Монтана. (15 юни 2022 г.)
П. Неделев намира множество екземпляри върху гол, каменист склон в близост до млади брези и борове в дефилето на р. Искър при с. Зли дол. (13 юли 2022 г.)
Б. Банков намира група от P. arhizus в корените на обикновен (сладък) кестен, на сухо, слънчево място в двор в промишлината зона на гр. Плевен, н.в. 104 м. (22 юли 2022 г.)
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България с категория „Почти застрашен“ (NT). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)
Коментар Неядлива гъба.
Сходни видове Съвременни филогенетични молекулярни изследвания са показали съществуване на поне четири вида Pisolithus в Европа: Pisolithus arhizus, Pisolithus tinctorius, Pisolithus capsulifer и Pisolithus calongei. Засега единствено P. calongei може да се определи на терен, по това че се асоциира с цистуси (Cistus) в средиземноморски хабитати. Разграничаването на другите европейски видове по външни белези изглежда практически невъзможно. Характеристиките на тези видове предстоят да се изяснят.
Находките показани на тази страница не са проверени молекулярно и вероятно представляват отделни видове. Тук P. arhizus е представен в широк смисъл.
Последна редакция на pavel от 2 Ноември, 2022 г.
Тази гъба съм я срещал няколко-кратно по бедни песъчливи почви, край Сушица (село, сега квартал на Карлово) Последния път направих и снимки. Ето ги ТУК :
http://lambo.blog.bg/politika/2011/09/21/ima-li-triufeli-v-bylgariia.823445
През есента на 2011 излезе съобщение в медиите, че експерти от РИОСВ – Благоевград са направили наблюдения на тази интересна гъба на няколко различни места в град Благоевград. http://www.dnes.bg/health/2011/09/20/riadka-gyba-raste-na-ulicata-v-blagoevgrad.129267
На 24 Август 2013 г. намерих 2 броя от тази гъба под бяла бреза, в двора на детска градина в Карлово.
Има ли някаква пазарна стойност?
Чета в текста: „Неядлив вид“. Не е написано за лечебни качества. Защо да има пазарна стойност в такъв случай? Едно доказателство за българските наименования на гъбите, че са измислени, а не са класификатор.