Pisolithus arhizus (Scop.) Rauschert s. l.
семейство Sclerodermataceae

синоним Pisolithus arenarius Alb. & Schwein.

У нас Бохемски трюфел.

По света Bohemian truffle, Dyeball (английски), Pisolithe du teinturier (френски), Gemeine Erbsenstreuling, Böhmische Trüffel (немски), Пизолитус красильный (руски).

Местообитание Разнообразни местообитания: редки широколистни и иглолистни гори, паркове, запустяли ниви, край пътища, сред дюни и песъчливи места. Видът е микоризен и живее в симбиоза с различни дървета и храсти. Среща се предимно в низините и предпочита топли, светли и сухи места. Плододава поединично или на групи през лятото и есента.

А. Грозданов и П. Неделев намират P. arhizus в близост до с. Каменица, Благоевградска област. Намерени са няколко плодни тела растящи върху почва на открито, встрани от храсталак на пърнар. (23 октомври 2011 г.)

Е. Нанкова намира вида многократно в парк Кенана в гр. Хасково, както и около дървета на централни улици в града. Една находка е от Смолянски минерални бани. По нейни сведения може да се открие през месеците май, юли, август, септември и октомври.

М. Гьошева и Р. Цонев обявяват първа находка на вида от Дунавската равнина в сухо пасище в м. Ицово Бранище. (9 ноември 2015 г.) (New records of rare and threatened larger fungi from Middle Danube Plain, Bulgaria, M. M. Gyosheva & R. T. Tzonev, Annual of Sofia University, Faculty of Biology, Book 2 – Botany, 100, 2016)

М. Славова съобщава за P. arhizus от гора от кедър, корков дъб и листопадни дъбове при с. Микрево, Благоевградска област. (29 ноември 2015 г.)

П. Неделев намира самотно плодно тяло в ПП Врачански Балкан върху склон с ронлива, камениста почва до широколистна гора. (3 юни 2018 г.)

Е. Бъчварова съобщава за две находища:

„Мястото на намиране беше на доста бедни, каменисти почви по път 37 (между Златица и Панагюрски Колонии). Наблизо има река която образува дере. Гъбите които видяхме избиваха от чакъла който изглеждаше сякаш е насипан върху почвата. В непосредствена близост имаше борова горичка и няколко поляни до пътя на които намерихме няколко полски печурки. Около борчетата намерихме няколко стари масловки. За съжаление плодните тела бяха прекалено стари а ние не сме майстори гъбари и не можахме да ги идентифицираме.“ (19 юни 2021 г.)

„На един от излетите ни намерихме още едно голямо находище – на 15 август 2021 г. в непосредствена близост до завод Аурубис, отново върху песъчливи почви. Плодните тела бяха много стари, растяха под брези. Предполагам е възможно видът да е в микориза с тях?“

К. Танков и П. Неделев срещат единичен екземпляр под храстовидни дъбове на сухо, слънчево място в гората при с. Равна, област Монтана. (15 юни 2022 г.)

П. Неделев намира множество екземпляри върху гол, каменист склон в близост до млади брези и борове в дефилето на р. Искър при с. Зли дол. (13 юли 2022 г.)

Б. Банков намира група от P. arhizus в корените на обикновен (сладък) кестен, на сухо, слънчево място в двор в промишлината зона на гр. Плевен, н.в. 104 м. (22 юли 2022 г.)

Природозащитен статус Видът е внесен в Червената книга на Република България с категория „Почти застрашен“ (NT).

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Съвременни филогенетични молекулярни изследвания са показали съществуване на поне четири вида Pisolithus в Европа: Pisolithus arhizus, Pisolithus tinctorius, Pisolithus capsulifer и Pisolithus calongei. Засега единствено P. calongei може да се определи на терен, по това че се асоциира с цистуси (Cistus) в средиземноморски хабитати. Разграничаването на другите европейски видове по външни белези изглежда практически невъзможно. Характеристиките на тези видове предстоят да се изяснят.

Находките показани на тази страница не са проверени молекулярно и вероятно представляват отделни видове. Тук P. arhizus е представен в широк смисъл.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 12 Август, 2022 г.

Върни до горе