Pithya cupressina (Batsch) Fuckel
семейство Sarcoscyphaceae

У нас Кипарисова пития.

синоними Peziza cupressi Batsch, Lachnella cupressi (Batsch) W. Phillips, Lachnella cupressina (Batsch) W. Phillips, Peziza cupressi Batsch, Pithya cupressi (Batsch) Fuckel

Плодно тяло (апотеций) Много дребно – до 3 mm в диаметър, като младо е цилиндрично, по-късно конусовидно, когато е добре развито – почти паничкобразно и завършващо с късо стълбче. Отгоре „паничката“ най-често е кръгла, много рядко – слабо елипсовидна, почти плоска или леко вдлъбната, с яркопортокалово до кайсиевооранжев цвят (по-блед, когато е на сянка или е сухо), тънкомесеста, с восъкоподобна консистенция. Долната страна е доста по-светла, кремавожълта до белезникава, близо до основата покрита с къси, белезникави власинки.

Микроскопични структури Спорите са кръгли, с диаметър 9 – 12 µm, гладки, със зърнеста вътрешност и обикновено съдържат по една голяма мастна капка. Аскусите са цилиндрични, оперкулатни, неамилоидни, с по осем спори в една редичка. Парафизите са цилиндрични, в известна степен по-широки към върха, често разклонени в долната си част, с малък брой септи. Власинките са широки 3-4 µm, с дебели стени, малко септи и разширени в основата, цветът им варира от белезникав до жълтеникав.

Местообитание Расте върху мъртви клонки с иглички или кора на кипарис (Cupressus), туя (Thuja) и хвойна (Juniperus), най-често на силно сенчести места върху частично заровени гниещи остатъци. Плодните тела в едно находище може да са многобройни, но са трудно забележими поради малките си размери. Образува плодни тела по всяко време на годината, основно през пролетта и лятото, но се среща много рядко.

Сходни видове Pithya vulgaris е с подобен външен вид, но с по-големи размери (до 10 и повече mm в диаметър) и различен хабитат – върху опадали по земята клонки на ела (Abies), вероятно и на други иглолистни дървета. Плододава в края на зимата и плодните тела се откриват обикновено по време на снеготопенето.

Pseudopithyella minuscula е миниатюрен аскомицет (до 4 mm в диаметър) с морковеночервена горна повърхност, който обитава подобни хабитати.

Hymenoscyphus epiphyllus е също яркооранжев и понякога се намира върху иглолистни остатъци, но може да бъде разграничен по тясно елиптичните спори.

Текста подготви А. Грозданов. Автор на текста „Микроскопични структури“ е Моника Славова. Сниманите гъби са определени от нея след анализ на микроскопичните структури.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Критично застрашен“ (CR). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.

Върни до горе