Plectania melastoma (Sowerby) Fuckel
семейство Sarcosomataceae

У нас Няма име.

По света Corona cup (английски), Schwarzmündiger Flechtbecherling (немски), Плектания черноротая (руски).

Плодно тяло (апотеций) Размерите на купичките са от 0.5 cm до 1.5 cm на ширина, а височината им достига до 2.5 cm. Формата при младите плодни тела е почти кръгла, с малък отвор, който се отваря с възрастта, нo никога напълно, тоест през по-голямата част от жизнения си цикъл имат чашковидна форма. Външната повърхност е черна, покрита с яркооранжеви гранули, концентрирани най-вече около отвора. Вътрешната повърхност е черна и гладка. Има малко, късо краче, което може да досигне до 1 cm, излизащо от субикулум, съставен от гъсто преплетени тънки, черни хифи, чрез който се закрепва за субстрата. Без миризма. Споровият прашец е с мръснобял цвят.

Микроскопични структури Аскусите са цилиндрични, осемспорови и неамилоидни. Парафизите са значително по дълги от аскусите, цилиндрични, септирани, разклонени и пълни с тъмен пигмент. Спорите са безцветни, елипсовидни, с размери 21-26 х 10-12.5 μm, много фино орнаментирани, като тази орнаментация не може да се наблюдава със светлинен микроскоп.

Местообитание Плодните тела растат на групи и както всички аскомицети от семейство Sarcosomataceae растат върху дървесина. В България е намерена на две места, първото е Плана планина, 1500 m надморска височина, смесена гора от смърч (Picea abies), бреза (Betula pendula) и леска (Corylus avellana) а другото е в близост до Хасковски минерални бани, в смесена гора от кедър (Cedrus sp.) и дъб (Quercus sp.). В Гърция е намирана върху гниещи клонки на Цар-Борисова ела (Abies borisii-regis), а също така и в основата на цистус (Cistus sp.), в гора от каменен дъб (Quercus ilex) и кестен (Castanea sativa). В други средиземноморски страни е намирана върху пирен (Erica spp.) и в гори от корков дъб (Quercus suber). Расте през пролетта, от края на февруари до началото на май.

*Едно от находищата снимани от П. Неделев е от пътека минаваща през насаждение на черен и бял бор (Pinus nigra, P. sylvestris) в ПП Врачански Балкан.

Съобщение за откриването на вида в България: M. Slavova & B. Assyov. An addition to the Bulgarian Pezizales (Ascomycota, Fungi). – Program and Abstracts book of Fifth International Conference ‘Ecological Engineering and Environment Protection’ (EEEP’2017), 5-7 June 2017, Plovdiv.

Сходни видове Макроскопски Plectania melastoma може да бъде сбъркана с Plectania zugazae, тъй като имат сходни белези като размери, форма, цвят на плодното тяло, както и еднакъв цвят и разпределение на оранжевите гранули по външната повърхност. При микроскопски анализ двата вида имат еднакви структури с изключение на размера и формата на спорите: при P. zugazae спорите са овални със съотношение между дължина и ширина на спорите: Q=1.4-1.6, докато спорите на P. melastoma са по-тесни и по-издължени и съответно коефициента е значително по-висок: Q=1.8-2.2.

Текста подготви М. Славова.

Коментар на manatarka.org Гъба с неизвестна ядливост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следните снимки са на находки, които не са изследвани с микроскоп.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 20 Март, 2022 г.

Върни до горе