Кладница

Кладница (Pleurotus ostreatus).

Pleurotus ostreatus (Jacq.) P. Kumm.
семейство Pleurotaceae

У нас Обикновена кладница.

По света Oyster mushroom (английски), Pleurote en huître (френски), Austern-Seitling (немски), Вешенка обыкновенная, Устричный гриб (руски).

Шапка Несиметрична към пънчето, с форма на мида (стрида) или ветрилообразна. Отначало плоска и правилна, после вдлъбната и фуниевидна. Много месеста, достига на ширина от 6 до 25 cm. Кожицата е съвсем гладка, с маслено възчерен, пепелявосив, кафяв, понякога сиво-охрен до синкаво-червен цвят. Често расте на гниещи пънове и от един корен (мицел) излизат множество екземпляри, шапките им са разположени гъсто една над друга керемидообразно. Ръбът е завит надолу и навътре.

Ламели Бели, редки, понякога свързани помежду си с анастомози; слизат по пънчето доста надолу, често дори до основата, разклоняват се няколко пъти към периферията, докато достигнат ръба, а в пънчето са здраво заловени.

Пънче Бяло, здраво, месесто, в основата филцовано, често странично или ексцентрично разположено, с влакнесто месо. Понякога, когато ламелите са спуснати много надолу, то не се вижда, но обикновено дължината му е 1 до 4 cm, а дебелината –  от 1 до 3 cm.

Месо Бяло, меко и дебело, доста сочно, без особен мирис. При старите плодни тела става твърдо и жилаво, особено в пънчето.

Спори Безцветни, гладки, цилиндрични с размери 8-12 х 3-4 μm. Споровият прашец е бял до бледолилав.

Местообитание Кладницата расте по мъртви и живи дървета, както и по гниещи трупи (кладни) на големи групи на едно място като кичури. Предпочита стеблата на широколистни, по-рядко иглолистни дървета. Появява се късно през лятото и расте чак до настъпване на пълната зима.

Коментар Безусловно ядлива. Макар че цветът на гъбата понякога е тъмен, месото ѝ е бяло, вкусно и дебело; то не променя цвета си, при готвенето остава бяло и приятно, но за готвене трябва да се вземат само млади гъби. Подходяща е и за консервиране. (Източници: №1,2,5,7,8,9,10). Масово се култивира и продава в големите магазини.

Сходни видове

  1. Най-близък вид е Белодробната кладница (Pleurotus pulmonarius), който се отличава с белезникава или светлокафеникава шапка и пожълтяващи с възрастта ламели.
  2. По същото време на паднали дървета расте Panellus serotinus (синоним Sarcomixa serotina). Различава се лесно по жълто-зеленикавото пънче.
  3. Светложълтата кладница (Pleurotus cornucopiae) е вид, който също прилича на обикновената Кладница. Различава се по формата на рогче, тъй като пънчето е заострено постепенно към основата. Освен това е оцветена в по-светли тонове, има по-силно изразена фуниевидна форма и ламели спускащи се до основата на пънчето.
  4. Pleurotus columbinus е наречен така заради гълъбовосивите цветови тонове. Култивира се най-често.

Текста подготви И. Трайков.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Кладница (Pleurotus ostreatus).

Кладница (Pleurotus ostreatus).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кладница (Pleurotus ostreatus). Млади плодни тела.

Кладница (Pleurotus ostreatus). Млади плодни тела.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кладница (Pleurotus ostreatus). Млади плодни тела.

Кладница (Pleurotus ostreatus). Някои от ламелите имат разклонения.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кладница (Pleurotus ostreatus).

Кладница (Pleurotus ostreatus).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кладница (Pleurotus ostreatus).

Кладница (Pleurotus ostreatus).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кладница (Pleurotus ostreatus).

Кладница (Pleurotus ostreatus). Пънчетата са разположени странично.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кладница (Pleurotus ostreatus).

Кладница (Pleurotus ostreatus) може да се открие и през зимата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 29 Декември, 2020 г.

Върни до горе

4 коментара Кладница

  • anzhel

    Това е за кладницата – дивата?

  • Тина

    Относно ‘достига на ширина от 6 до 10 cm’. Не знам всъщност колко вида кладница има, но съм израсла с кладниците на баща ми и повечето от тях в големи китки/кичури, като най-големите в тях от тези, които съм виждала, са 15 до 20 см в ширина. Много месести и сочни, сивопепеляви (никога друг цвят), растат високо върху живи широколистни (понякога и на 10-на метра), главно габър и бук. В родния ми край ги наричат подплъски.

Leave a Reply to Павел Cancel reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>