Чернееща еленова гъба « Сайт за гъбите в България

Чернееща еленова гъба

Pluteus atromarginatus.

Pluteus atromarginatus (Singer) Kühner
семейство Pluteaceae

синоним Pluteus tricuspidatus Velen., Pluteus nigrofloccosus (R. Schulz) J. Favre

У нас Чернееща еленова гъба.

По света Blackedged shield (английски), Plutée à arête noire (френски), Schwarzschneidiger Dachpilz (немски), Плютей черноокаймленный (руски).

Шапка Отначало звънчевидна, по-късно изпъкнала до плоска, с ниска гърбица в центъра. Сиво-черна или кафяво-черна, с тъмни, прилепнали влакна подредени радиално. Повърхността е суха, лъскава и гладка, но понякога със ситни люспици в центъра. В сухо време се нацепва радиално. Ръбът е изправен. Диаметър до 10 cm.

Ламели Отначало белезникави, по-късно бледорозови и накрая розови. С тъмни, почти черни ръбове. Разположени нагъсто и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се в основата. С множество сиво-черни ивици на светъл фон разположени надлъжно. Височина до 10 cm.

Месо Бяло до сивкаво, плътно. Без особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е розово-кафяв. Спорите са с размери 6-7.5 x 4-5 μm.

Местообитание В гори върху или в близост до гниещи пънове на иглолистни и изключително рядко широколистни дървета. Обикновено плододава поединично или с малък брой плодни тела. Сезон – лято и есен. Широко разпространен, но не често срещан вид.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №1,5,6,7,8) Сравнително неизвестна и рядко събирана гъба.

Сходни видове Важни белези за определяне на Pluteus atromarginatus са едрият размер, тъмното оцветяване на шапката и пънчето, черният ръб на ламелите и местообитанието.

Pluteus umbrosus е друг вид с ламели с оцветени ръбове. Расте върху широколистна дървесина и има матова, кадифена шапка с характерна окраска.

Други близки видове Pluteus растящи на иглолистна дървесина са Pluteus pouzarianus и Pluteus primus. Те нямат черен ръб на ламелите.

Текста подготви П. Неделев.