Pluteus fenzlii « Сайт за гъбите в България

Pluteus fenzlii

Pluteus fenzlii.

Pluteus fenzlii (Schulzer) Corriol & P.-A. Moreau
семейство Pluteaceae

У нас Няма име.

По света Plutée annelée (френски), Плютей Фенцля (руски).

Шапка Отначало звънчевидна или полукълбовидна, после изпъкнала до плоска, с ниска гърбица в центъра. Яркожълта. Понякога центърът е кафеникав, а ръбът по-светъл. Като старее избледнява до белезникава. Повърхността е влакнесто-люспеста и суха. Ръбът е изправен. Диаметър до 7 cm.

Ламели Отначало бели и с жълта пигментация по ръбовете, накрая розови. Гъсти и сбоводни от пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширено в основата. Разделено на две части от пръстен. Горната част е белезникава до бледожълта. Долната част е покрита с жълти до кафеникави влакна и люспи. Пръстенът е жълт, влакнест, тънък и тесен, разположен в средната част на пънчето или близо до основата. При по-стари екземпляри следи от него се намират трудно или остава като пръстенна зона. Основата е покрита с белезникави нишки. Височина до 6 cm.

Месо Бяло, с жълта ивица под повърхността на шапката. Плътно и твърдо в началото и крехко с напредване на възрастта. Миризмата е неопределена. Вкусът е приятен, сладникав.

Спори Споровият прашец е розов. Спорите са широко елипсовидни до яйцевидни, с размер 5–8
× 4–6 μm. Malysheva отбелязва, че размерът показва значителни вариации дори в един сбор.

Местообитание Широколистни гори в хълмисти райони на неголяма надморска височина. Плододава върху гниещи дънери на дървета, сред които дъбове (Quercus), габър (Carpinus betulus), бук (Fagus sylvatica), трепетлика (Populus tremula) и липи (Tilia). Намира се поединично, рядко на малки групи. Сезон – лято и есен. Рядък вид.

Pluteus fenzlii у нас е познат единствено от находище в Лудогорското плато открито от Д. Василев през 2018 г. Видът е наблюдаван да плододава върху повалени и почти напълно прогнили липови стволове в смесена широколистна гора през месеците май, юни и октомври.

Описан за първи път от територията на днешна Сърбия през 19-и век, този вид не е широко разпространен. Досега има малко на брой съобщения от страни в централна Европа като Унгария, Словакия и Полша, но също от Франция, Грузия, Русия (европейска част и Сибир) и Япония.

Статия за откриването на P. fenzlii в България и преоткриването на вида на Балканския полуостров след повече от 150 години: Pluteus fenzlii (Pluteaceae, Agaricales) Rediscovered in the Balkan Peninsula after over 150 Years Gap, B. Assyov, D. Dimitrov, Ecologia Balkanica, 2022.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост.

Сходни видове Характерно за болшинството от видове в големия род Pluteus са плодни тела съставени от шапка и пънче, но без образуване на пръстен. Пръстен се наблюдава единствено при Pluteus fenzlii от всички познати европейски видове Pluteus, с едно изключение споменато по-долу.

Поради отсъствието на този вид от популярната литература е възможно любителите гъбари да объркат P. fenzlii с други по-известни видове Pluteus с жълти шапки. Всички те имат гладки пънчета и различна повърхност на шапката. Pluteus leoninus и Pluteus variabilicolor имат жълти шапки със зърниста повърхност. Pluteus chrysophaeus има жълто-зеленикава шапка с гладка или набръчкана, незърниста повърхност.

Pluteus aurantiorugosus обикновено има оранжево-червена шапка и гладко пънче, но италиански миколози откриха, че в редки случаи също може да образува структура като пръстен или пръстенна зона от оранжеви влакънца (P. aurantiorugosus var. aurantiovelatus). (Източник: A new annulate Pluteus variety from Italy, A. Vizzini & E. Ercole, 2011, Mycologia)

В широколистни гори в югоизночната част на САЩ се намира редкият Pluteus mammillatus. Той също образува пръстен.

Текста подготви П. Неделев. В описанието на вида е използвана информация от следната научна статия:

Pluteus fenzlii (Agaricales, Pluteaceae) – taxonomy, ecology and distribution of a rare and iconic species, J. Holec, V. Kunca, H. Ševčíková, B. Dima, M. Kříž & T. Kučera, 2017, Sydowia 70.

Външни препратки към чуждестранни страници с допълнителна информация:

*Някои от снимките преди бяха публикувани на страницата на Pluteus leoninus.