Pluteus petasatus

Pluteus petasatus.

Pluteus petasatus (Fr.) Gillet
семейство Pluteaceae

У нас Няма име.

По света Scaly shield (английски), Plutée en parasol (френски), Braunschuppiger Dachpilz (немски), Плютей благородный (руски).

Местообитание Широколистни гори, паркове и населени места. Расте върху гниеща дървесина на широколистни дървета като топола (Populus), бук (Fagus), дъб (Quercus) и други, или върху почва в близост до дървесина. Плододава поединично или на групи през лятото и есента. Широко разпространен, но не често срещан вид.

Коментар Ядлива гъба с ниско качество или неядлива според мнението на различни автори. (Източници: 5,6,9,10,13,18,23) Не се препоръчва, тъй като е слабо позната и сложна за определяне.

Сходни видове Pluteus petasatus е един от няколко вида Pluteus, които притежават съвсем светли шапки. При P. petasatus се наблюдават значителни вариации, като шапката може да е почти гладка, влакнеста до люспеста. Когато е изпъстрена с тъмни люспи наподобява и сърнелите от род Macrolepiota. За достоверно определяне е наложителен преглед на микроскопичните структури. Проверяват се размерът на спорите, наличието на кламп връзки по пилеипелиса и формата и разпространението на цистидиите по ламелите. За P. petasatus е типична следната характеристика:

  • спори със средни размери 6.1-7.0 x 4.2-4.8 и средни Q-стойности 1.35-1.55;
  • пълна липса на кламп връзки в хифите на пилеипелиса;
  • плеуроцистидии с вретеновидна форма и кукички, интермедиерни цистидии с вретеновидна форма с остър връх и без кукички, и редки хейлоцистидии с бухалковидна форма.

Pluteus pellitus е друг светъл вид растящ върху гниеща широколистна дървесина. При него има кламп връзки в пилеипелиса.

Pluteus leucoborealis е Pluteus с бяла шапка познат от северна Европа. Расте върху брези и елши и има по-едри спори.

В редки случаи Еленовата гъба (Pluteus cervinus) има безцветна шапка и също може да се сбърка. Има по-едри спори, плеуроцистидии с вретеновидна форма и кукички и интермедиерни клетки със сходна форма, както и множество бухалковидни хейлоцистидии. Този вид също няма кламп връзки в пилеипелиса.

Pluteus curtisii е възможен синоним, както Pluteus patricius и други. Литературата е богата на имена на новоописани Pluteus, но малко от тях се оказват признати за самостоятелни видове от съвременни автори.

Има още видове Pluteus със светли шапки, но те са по-дребни. Такива са Pluteus semibulbosus (синоним Pluteus boudieri), Pluteus inquilinus и други.

Светли екземпляри на Волварията (Volvariella gloiocephala) растат върху почва и имат волва в основата на пънчето.

Главен източник и допълнителна информация: Molecular phylogeny and phylogeography of Holarctic species of Pluteus section Pluteus (Agaricales: Pluteaceae), with description of twelve new species, A. Justo, E. Malysheva, T. Bulyonkova, E. C. Vellinga, G. Cobian, N. Nguyen, A. M. Minnis, D. S. Hibbett, Phytotaxa 180(1), 2014

Pluteus petasatus. Ламелите са свободни и стават розови.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 6 Януари, 2021 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>