Pluteus salicinus

Pluteus salicinus.

Pluteus salicinus (Pers.) P. Kumm.
семейство Pluteaceae

У нас Няма име.

По света Willow shield (английски), Plutée du saule (френски), Grünlichgrauer Dachpilz (немски), Плютей ивовый (руски).

Шапка Отначало звънчевидна, накрая плоско-изпъкнала с или без гърбица в центъра. Сива, сиво-синкава или сива с маслиненозеленикав оттенък, обикновено по-тъмна в центъра. Повърхността е гладка до влакнеста, с фини люспици в центъра. Нехигрофанна и непрозираща. Ръбът е изправен и ненабразден до слабо набразден във влажно време. Диаметър до 6 cm.

Ламели Белезникави, по-късно розови. Гъсти и свободни от пънчето.

Пънче Почти цилиндрично, със слабо разширена основа. Белезникаво, понякога със синкави тонове и оцветени сиво-кафеникави влакънца близо до основата. Повърхността е иначе гладка до влакнеста. Височина до 7 cm. Някои автори споменават бавно посиняване след нараняване.

Месо Тънко, белезникаво. Със слаба миризма на ряпа и неопределен вкус.

Спори Споровият прашец е розов.

Микроскопични белези Спорите са широко елипсовидни, с размери 7-10 x 5-7 μm и средни Q-стойности 1.30-1.50. Цистидиите са от два типа: бухалковидни хейлоцистидии и вретеновидни плеуроцистидии с кукички. Пилеипелисът е изграден от дълги хифи със септи. Кламп връзки са налични.

Местообитание В гори върху мъртва дървесина на различни широколистни дървета. Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента. Широко разпространен, вероятно рядък вид.

*В България видът беше описан за първи път от Б. Асьов и Д. Стойков: New records of fungi, fungus-like organisms, and slime moulds from Europe and Asia: 20–27 (Pluteus salicinus (Pluteaceae) in Bulgaria), B. Assyov, D. Y. Stoykov, Mycologia Balcanica 7, 2010

*Находката на В. Илиев е върху дънер на липа (Tilia), Пловдивска област, 1.11.2020.

*Находката на П. Неделев е върху пън на бук (Fagus), Монтанска област, 6.11.2020.

Коментар Неядлива, потенциално халюциногенна гъба. Лабораторни изследвания са показали наличие на псилоцибин в Pluteus salicinus. Прочетете повече за възможните ефекти в статията за халюциногенен синдром. Законодателството на Република България забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на гъби съдържащи псилоцибин, освен за ограничени количества предвидени за медицински и научни изследвания и за образователни цели. Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Източници:

  • Occurrence of psilocybin/psilocin in Pluteus salicinus (Pluteaceae), S. G. Saupe, Mycologia 73, 1981
  • The occurrence of psilocybin and psilocin in Finnish fungi, E. Ohenoja, J. Jokiranta, T. Makinen, A. Kaikkonen, M. M. Airaksinen, Journal of Natural Products, Vol 50, №4, 1987

Сходни видове Присъствието на синкав или маслиненозеленикав цвят варира при този вид. Не е единственият с подобно оцветяване. В род Pluteus има множество описани, слабо проучени видове и такива които са спорни и не са всеобщо приети.

Pluteus nigroviridis е близък вид описан от Babos с по-тъмна черно-зеленикава шапка с металически блясък и пънче с влакна със същия цвят преминаващи в тъмносиньо-зелени в основата. Микроскопичната характеристика е почти като при P. salicinus. Открит е върху стърготини в Унгария.

Pluteus cinereofuscus има сиво-синкава шапка без люспици, ясно набразден ръб и сивкаво пънче. Принадлежи към друга група Pluteus, която се характеризира с пилеипелис съставен от кълбовидни клетки.

Текста подготви П. Неделев.

Pluteus salicinus.

Pluteus salicinus.

 

 

 

 

 

 

 

 

Pluteus salicinus.

Pluteus salicinus.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 28 Декември, 2020 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>