Polyporus umbellatus (Pers.) Fr.
семейство Polyporaceae
синоними Dendropolyporus umbellatus (Pers.) Jülich, Polyporus ramosissimus (Scop.) J. Schröt., Sclerotium giganteum Rostr.
У нас Сенниковиден полипорус, Рогочовка.
По света Umbrella polypore (английски), Eichhase (немски), Трутовик зонтичный, Трутовик ветвистый (руски).
Плодно тяло Закръглено, с диаметър 30-40 cm. Съставено е от късо масивно пънче в основата, което се разклонява многократно. Всяко крайно разклонение завършва с централно разположена малка шапка. Шапките върху едно плодно тяло могат да бъдат повече от 100.
Шапки Отначало изпъкнали, накрая плоски или вдлъбнати в центъра. Всяка отделна шапка е охрена до сивокафеникава, покрита с фини влакна или дребни влакнести люспички. Шапките са с диаметър до 5 cm.
Тръбички и пори Долната повърхност на шапките е покрита със слой от плитки (1-1.5 cm) тръбички, силно низбягващи по пънчето и надолу по разклоненията. Порите са бледокремави, ъгловати, обикновено по една-две на 1 mm².
Месо Бяло до кремаво, меко и с приятен сладникав мирис при младите гъби. Охрено до кафяво, твърдо и чупливо, с неприятен остър вкус при застаряване.
Спори Споровият прашец е бял. Спорите са цилиндрични, гладки, с размери 7-10 x 2.5-3.5 μm.
Склероций Плодното тяло започва развитието си от склероций (грудкоподобно образование от втвърден гъбен мицел; с неправилна форма, тъмна обвивка и бяла вътрешност; съдържа хранителни резерви), намиращ се в почвата в близост до дървото гостоприемник. Склероциите на Polyporus umbellatus могат да преживеят в почвата дълги периоди от време (10 и повече години) и при подходящи условия на средата да образуват нови склероции. Развитието им зависи от взаимодейстие с ризоморфите на Обикновената пънчушка (Armillaria mellea).
Местообитание Среща се върху почвата, в основата на живи дървета или на около 1-3 m от тях; в широколистни гори с бук (Fagus), дъб (Quercus), габър (Carpinus), кестен (Castanea) и други. Образува единични плодни тела от юли до октомври, често на едно и също място в продължение на няколко години.
Известните находки на тази гъба в България включват: Централна Стара планина (в близост до Троянския манастир), Рила (на територията на природен парк „Рилски манастир”), Лозенска планина.
*Находка открита на 16 юли 2018 г. от Руми Петрунова, снимана и описана от Татяна Иванова, е на югозападния склон на Витоша, над село Мърчаево, сред подраст в гора с габър и бук. Плодното тяло е с елипсовидна форма (26 х 20 cm) и има шапки с диаметър 2-3 cm.
*Татяна Иванова наблюдава няколко екземпляра през септември 2022 г. в смърчова гора с подраст от бук в м. Златни мостове във Витоша. Недалеч от гъбите са намерени и плодни тела на Смърчова пънчушка (Armillaria ostoyae).
*Румен Събов съобщава за находка от с. Рибарица (област Ловеч) от юли 2023 г. Гората е смесена широколистна (дъб, бук и габър).
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.
Коментар Ядлива гъба с отлично качество (Източници: №5,18), но препоръчваме да не се събира, тъй като е рядка и застрашена от изчезване. Проведени са изследвания за лечебните свойства на гъбата, като са установени някои ефекти в противораковото лечение, както и върху диурезата и имунната система. (Източник № 14)
Сходни видове Възседурката (Grifola frondosa) има подобeн външен вид, но лесно може да бъде различена по широките, подобни на ветрило, делтовидни шапки, както и по нецентралното им прикрепване към крайните разклонения на разклоненото пънче.
Сенниковидният полипорус може да бъде объркан с много по-бледата на цвят Зелчеста гъба (Sparassis crispa), но този вид расте само под иглолистни дървета.
Използвани са текстове от Червената книга на България (автори М. Гьошева и Г. Стойчев), описание на Татяна Иванова и информация в сайта First Nature. Страницата подготви А. Грозданов.
Последна редакция на pavel от 5 Октомври, 2024 г.
16.07.2018 г. Югозападен склон на Витоша над с. Мърчаево около 920 м н.в. смесена широколистна гора: предимно бук и габър и ниска храстовидна растителност.Намерен от Руми Петрунова.
На 27 юли отново посетих същото място. На около 20-25 метра разстояние имаше още 2 плодни тела, по-малки по-размер, около 15 см в диаметър в по-напреднал стадии на развитие. Едното беше започнало да се разлага и наистина шапките бяха станали кафяви на цвят, но вероятно от обилните дъждове не беше сухо и чупливо, а по-скоро мокро и леко лигаво.
26.09.2022. За моя изненада срещнах този ароматен вид (2 огромни плодни тела) в смърч на Витоша. 1550 м н.в. Мислех, че само в широколистни гори може да се срещне.