Poronia punctata.
Poronia punctata (L.) Fr.
семейство Xylariaceae
У нас Няма име.
По света Nail fungus (английски), Punktierte Porenscheibe (немски).
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България с категория „Уязвим“ (VU). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)
Описание Тази много рядко срещана гъба може да се намери чрез внимателно наблюдаване на леко засъхнали изпражнения от коне. Това, което виждаме, е диск с диаметър от 0.5 до 1.5 cm, с бял до сивокремав цвят, плосък или леко вдлъбнат, кръгъл или овален, понякога (при по-зрелите екземпляри) с леко повдигнат ръб. Върху диска са разположени неравномерно пори (с диаметър около 0.2 mm) – обикновено повече от 10 пори на диск.
Порите са отвори (остиоли) на миниатюрни камери (с размери около 600 х 400 μm) с форма на облодънна колба с късо гърло (перитеции). Перитециите се намират непосредствено под диска, потопени в горната част на плътно нагънати гъбни хифи с бял цвят (строма). Стромата при Poronia punctata има форма на миниатюрна чашка, като дискът с порите е “капакът” на чашката. Обикновено долната част на стромата е изтънена (подобно на пънче, с дължина до 15 mm) и е потопена в субстрата (изпражненията). “Пънчето” е с тъмнокафяв до почти черен цвят.
Перитециите са истинските плодни тела на гъбата – там се образуват и узряват аскоспорите . Те съдържат асци – структури с продълговато-вретеновидна форма и прозрачни стени, в горната им част са заоблени, с еластичен пръстен, с размери средно 140 х 20 μm, съдържат по 8 аскоспори. Аскоспорите, с размери средно 24 х 10 μm, са елипсоидно-вретеновидни, несиметрични, с почти черна гладка повърхност.
Графична илюстрация на строма с диска, както и аскус с аскоспори можете да намерите в публикуваната онлайн статия на N. Matocec: The Endangered European Species Poronia punctata. На сайта на Gruppo Micologico G. Passerini от Парма можете да разгледате снимка на вертикален срез на Poronia punctata, където добре се виждат част от диска с остиолите, перитеции и стромата.
Жизнен цикъл Няма единно мнение за това, как точно Poronia punctata се разпространява в природата. Преобладава тезата, че след удар върху диска (например капки дъжд) узрелите спори на гъбата се изхвърлят през порите, спорите прилепват върху растителността наоколо и пасящите коне ги поглъщат при пашата. След това преминават през стомашно-чревния тракт заедно със смляната храна и се изхвърлят с изпражненията. При настъпване на благоприятни условия спорите прорастват, образуват мицел и след това – нови плодни тела.
Интересна подробност представлява антагонизмът между Poronia punctata и други видове гъби, които се развиват преди нея върху същия субстрат – Ascobolus furfuraceus и Sordaria fimicola. Доказано е, че Poronia punctata образува химикал (Isoepoxydon), който подтиска развитието на мицела на предшествениците си и по този начин осигурява субстрат за себе си.
Poronia punctata.
Местообитание Poronia punctata е силно специализиран вид гъба – тя може да бъде намерена върху тор и изпражнения на коне, които са на свободна паша в места с естествено съществуваща тревиста растителност, които не са подобрявани чрез изораване и изкуствени торове, а животните не са лекувани с ветеринарни препарати. Като възможни субстрати се споменават още торови купчинки от понита, магарета, мулета, крави, дори от слон.
У нас Гъбата е намирана и наблюдавана целогодишно в Благоевградски окръг. Известните досега находища са: край село Покровник, село Горно Брезница (край стадиона), край минералните извори Градешка баня, село Влахи (близо до сградата на Посетителския център за едри хищници), край село Покровник, село Падеж и село Хърсово (община Благоевград), на входа на Кресненския пролом, западно от село Драката (община Струмяни), село Зелен дол (всичките дотук са намерени от Росен Алексов), край Влашка чешма (пътя от Кресна към Влахи, находището е открито от Димитър Василев), ПП „Врачански балкан“ (м. Патлейна). Всички известни находища са върху конски торови купчинки.
Сходни видове Много сходен вид е Poronia erici. Според миколози в някои европейски страни той се среща по-често, отколкото Poronia punctata, и находки на единия вид може да бъдат отнесени погрешно като находки на другия. Следните разлики разграничават двата вида: Poronia erici образува по-дребни плодни тела, по-големи аскоспори и предпочита друг субстрат (изпражнения на див заяк, коза, овца).
Текстът е изготвен от Росен Алексов и Александър Грозданов.
Poronia punctata. Перитециите се виждат върху срезната повърхност като черни петънца.
Poronia punctata.
Регионите, в които вида е установен.
Последна редакция на pavel от 2 Ноември, 2022 г.
В текста по-долу се опитвам да представя в резюме съобщението за едно мониторингово изследване на Poronia punctata, извършено в периода между октомври 2010 и януари 2011 г. в New Forest, графство Hempshire, на южния бряг на Англия (http://www.hampshirefungi.org.uk/docs/PoroniaHWT.pdf).
В Националния парк New Forest считаната за много рядко срещана гъба Poronia punctata е най-добре представена спрямо другите известни находища в Англия.
През 2010-2011 г. са използвани методите на John Poland, разработени и приложени върху същата територия през 2003-2004 г. Целта на мониторинговото изследване е да се установи настоящото състояние и да се направи сравнение с предходното изследване.
При изследването са използвани 7 маршрута (същите като през 2004 г.), всеки от които има дължина между 3 и 8 км. Поне по двама доброволци са работили на всеки маршрут, като всяка група е трябвало да направи по три наблюдения през периода от октомври до януари. Задачата им е била да търсят торови купчинки в зоната от 2 м от всяка страна на пътеката. Преброени са всички “подходящи” торови купчинки, както тези с Poronia върху тях, така и тези без наличие на гъбата. За всяка торова купчинка с Poronia са записвани следните характеристики: общ брой на плодните тела, диаметъра на най-голямото плодно тяло, състоянието и структурата на изпражненията, максималната височина на растителността в квадрата от 2х2 м около находката.
Наблюденията от 2010-2011 г. показват, че Poronia продължава да се среща в района на New Forest, като спрямо 2003-2004 г. има увеличение с 380% на броя на торните купчинки, върху които е намерена. Според авторите, възможни фактори за наблюдаваното увеличение могат да включват по-подходящите климатични условия по време на второто проучване, повишената паша на понита и коне в района или пък комбинация от тези и други фактори.
Заключението на Poland от 2004 г., че характеристиката на растителността е най-критичният фактор в разпространението на Poronia, се подкрепя и от новото проучване. Най-голямата част от съдържащи Poronia торни купчинки (86,2%) са намерени в местообитания с ниски храстчета върху кисела, неплодородна почва или пясък, с топъл и сух климат (англ. heath или heathland) или с треви върху кисела почва. Poland през 2004 г. е намерил само една купчинка с Poronia в тревиста местност с кисела почва, но този вид местообитание изглежда е предпочитаното от гъбата, което се подкрепя от проучванията на Cox и сътр. (2005), които са намерили Poronia в 5 от шестте находища в Dorset с тревисти местобитания върху кисела почва. Присъствието на гъбата в тези два вида местобитания следва да се очаква, тъй като конете и понитата предпочитат да пасат по тези места. Гъбата обаче не е намерена в много мокри или подгизнали от влага местообитания, което показва, че за развитието си тя се нуждае от влажна, но не прекалено мокра среда.
Торовите купчинки в места с ниски растения (до 15 cm височина) изглежда са най-подходящи за Poronia , което предполага, че полу-откритите местобитания (без дървета и високи храсти) са важен фактор. Наблюденията на Poland (2004) установяват, че 63% от находките са в места с растителност с максимална височина 11-15 cm, а тези на Cox (1999), че 70% от намерените поронии са в места с максимална височина между 5 и 15 cm. Възможното обяснение е, че при тези условия растителността е по-богата на видове, които се предпочитат от пасящите коне и понита.
Структурата на торовите купчинки изглежда няма съществено влияние върху присъствието на Poronia, но това проучване показва, че съдържанието на влага в изпражненията е по-важен фактор, тъй като повечето гъби са намерени в изпражнения в “нормално” състояние (не много старо, все още съдържащо известно количество влага, с тъмнокафав цвят).
Има голямо разнообразие в броя и максималния диаметър на плодните тела, намерени върху всяка торова купчинка, но не са установени ясни фактори, които повлияват броя и размера на плодните тела. Това и други проучвания потвърждават, че Poronia издържа на продължителни периоди студено време (сняг и минусови температури) без значителни видими увреждания.
Борис Асьов публикува във Фейсбук групата „Гъбите и гъбарите“ следния линк с много информативни снимни на порония:
https://www.facebook.com/groups/171562626222442/permalink/548222538556447/