Pseudoclitocybe cyathiformis (Bull.) Singer
семейство Pseudoclitocybaceae

У нас Няма име.

По света Goblet (английски), Clitocybe en coupe (френски), Kaffeebrauner Gabeltrichterling (немски), Псевдоговорушка бокаловидная (руски).

Месо Кафеникаво до белезникаво, плътно и умерено еластично, без особена миризма.

Спори Споровият прашец е бял.

Местообитание В широколистни и иглолистни гори, храсталаци, по горските граници и сред треви на открити места. Расте върху почва или гнила дървесина. Плододава поединично или на групи през есента и началото на зимата.

Коментар Според някои автори е ядлива гъба (Източници: №5,7,12,13,18). Други автори считат гъбата за неядлива. Опасност крие объркването с отровни видове Clitocybe, например Clitocybe rivulosa (Бяла отровна орешарка), особено остарели екземпляри, както и с други гъби.

Сходни видове Pseudoclitocybe cyathiformis наподобява орешарките от род Clitocybe по фуниевидната шапка и прирасналите ламели, често спускащи се надолу по пънчето. Видът се характеризира със сравнително малка шапка върху дълго пънче, постепенно разширяващо се към основата. Показва значителна изменчивост по отношение на оцветяването на шапката, като тя е тъмна и наситена при млади и свежи екземпляри, но избледнява при стареене, изсъхване и презимуване. Свежи екземпляри обикновено имат сребристо покритие по шапката и пънчето, което обаче по-късно изчезва. Ръбът на шапката е първоначално подвит, по-късно се изправя и може да развие набраздяване и полупрозрачност. Ламелите са относително дебели и понякога образуват разклонения (ламелите са винаги прави и неразклонени при Clitocybe), оцветени белезникави, сивкави или бежови. Повърхността на пънчето също варира от вертикално ивичеста до почти гладка.

Описани са близки видове с малки отклонения във външния вид, като Pseudoclitocybe obbata и Pseudoclitocybe expallens. От дълги години съществуваше неяснота кои са разграничителните белези и дали тези са наистина независими видове. Във филогенетично изследване на Alvarado и колеги публикувано през 2018 г. бе обявено създаване на ново семейство Pseudoclitocybaceae, което включва родовете Harmajaea, Musumecia, Clitopaxillus, Pseudoclitocybe и Pogonoloma. В това изследване колекции на Pseudoclitocybe са подредени във филогенетичното дърво в отделни групи надписани от авторите P. cyathiformis I, P. cyathiformis II и P. obbata. Според техните описания P. obbata има пилеипелис с изправени хифи (trichocutis) и по-малки спори с размери 8-8.5 x 5-5.2 μm, в сравнение с P. cyathiformis (I и II) с пилеипелис с хоризонтални, успоредно подредени хифи (ixocutis) и спори с размери 8-9 x 5.2-6 μm. Статутът на името P. expallens остава неизяснен. (Източник: Pseudoclitocybaceae fam. nov. (Agaricales, Tricholomatineae), a new arrangement at family, genus and species level, P. Alvarado, P.-A. Moreau, B. Dima, A. Vizzini, G. Consiglio, G. Moreno, L. Setti, T. Kekki, S. Huhtinen, K. Liimatainen & T. Niskanen, Fungal Diversity, 2018)

По същото време на годината са често срещани някои видове Entoloma с подобен външен вид, като Entoloma sericeum и Entoloma hebes. Те имат розов споров прашец. Има прилика донякъде и с гъби, като Myxomphalia maura, Arrhenia epichysium, Melanoleuca melaleuca и други.

Екземплярите показани тук не са изследвани с микроскоп.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 29 Декември, 2025 г.

Върни до горе