Pulverolepiota petasiformis « Сайт за гъбите в България

Pulverolepiota petasiformis

Pulverolepiota petasiformis.

Pulverolepiota petasiformis (Murrill) H. Qu, Damm & Z.W. Ge
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоними Cystolepiota petasiformis (Murrill) Vellinga, Cystolepiota pulverulenta (Huijsman) Vellinga, Lepiota pulverulenta Huijsman, Pulverolepiota pulverulenta (Huijsman) Bon

У нас Няма име.

По света Downy dapperling (английски), Lépiote pulvérulente (френски), Bräunender Mehlschirmling (немски), Цистолепиота припудренная (руски).

Шапка Дълго време конусовидна, накрая почти плоска. Отначало чистобяла, по-късно бежова. Покрита с покривало от груби, памуковидни трохи. При повреждане или при стареене трохите са склонни да покафеняват. Трохите висят от ръба и се отделят лесно. Старите шапки понякога се оголват, като в центъра остава конусовиден израстък. Диаметър до 5 cm.

Ламели Бели до кремави, умерено гъсти или гъсти, свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично. Бяло, но със склонност да почервенява след нараняване в близост до основата. Почти изцяло покрито с ронливи трохи по подобие на шапката. Височина до 8 cm.

Месо Бяло, под повърхността на пънчето с розов оттенък. В долната част на пънчето с оранжево-червен оттенък. Има слаба, неприятна миризма. Вкусът не е изследван.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елипсовидни, с размери 4-5 x 2.5-3 μm.

Местообитание Широколистни гори и храсталаци. Расте върху хумусна почва на влажни и сенчести места. Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента. Рядък вид.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост.

Сходни видове Pulverolepiota petasiformis е лесен вид за разпознаване в свежо състояние, стига да са запазени пухестите парцалчета и връхчето в центъра на шапката. Стари плодни тела с оголени шапки създават затруднение в определянето. Такива плодни тела могат да се объркат с най-различни видове сърнелки от родовете Cystolepiota, Lepiota и Echinoderma.

P. petasiformis доскоро се причисляваше към род Cystolepiota, въпреки че се различава от останалите видове по структурата на покривалото. При този вид то е изградено от плетеница от издължени клетки. Останалите видове имат покривало от кълбовидни клетки. Нови молекулярни данни поставят вида на сравнително отдалечено място във филогенетичното дърво от други видове Cystolepiota и това е причината за преместването му в род Pulverolepiota.

Cystolepiota hetieri, Cystolepiota seminuda и Cystolepiota adulterina имат изпъкнали шапки без връхче в центъра.

Pulverolepiota oliveirae е наскоро описан вид от Португалия намерен върху повалена дървесина от вид австралийска папрат (Dicksonia antarctica). Има малко по-едри спори. Чрез генетичен анализ е установена втора находка на вида от Китай върху почва. Португалската гъба има изпъкнала шапка и покривало от конусовидни брадавици, докато при китайската гъба формата на шапката е по-скоро конусовидна.

Cystolepiota pyramidosquamulosa е вид описан от Китай, но намерен също в Индия и Италия. Едри, конусовидни брадавици покриват шапката при този вид. Под микроскоп покривалото съдържа кълбовидни клетки. Спорите са по-дребни и по-издължени от тези при P. petasiformis.

P. petasiformis и P. oliveirae имат бавна декстриноидна реакция на спорите в разтвор на Мелцер, тоест се оцветяват червеникаво-кафяви. При C. pyramidosquamulosa тази реакция е отрицателна.

Има вероятност P. petasiformis да се окаже комплексен вид, тъй като между изследваните до момента колекции от Европа и Северна Америка се откриват разлики. Според Qu и колеги въпросът дали поради географската изолация има отделни популации с голяма изменчивост или съществуват повече от един вид може да се изясни с изследването на повече колекции.

Допълнителна информация