Ramaria flava (Schaeff.) Quél.
семейство Gomphaceae
У нас Сярножълта коралка, Жълта коралка, Еленови рога, Петльов гребен, Кадънски пръсти, Миши крачета.
По света Clavaire jaune (френски), Schwefelgelbe Koralle, Zitronengelbe Koralle (немски), Рамария жёлтая (руски).
Плодно тяло Кораловидно, с дебела основа и къси или дълги, разклоняващи се клонки, умерено гъсти, завършващи с назъбени или заоблени връхчета. Основата е бяла, клонките са жълтеникави до сярножълти, а връхчетата са сярножълти. Със стареенето не места се появяват виненокафяви оттенъци и петна. Ожулените части придобиват виненочервени тонове след престой (24 часа). Повърхността на клонките е гладка. Височина до 20 cm.
Месо Бяло или белезникаво, воднисто. Дебело, твърдо и плътно. Миризмата е неопределена или слабо неприятна. Вкусът е неопределен, до слабо горчив по връхчетата. С железен (II) сулфат всички части потъмняват (синкаво-зелено), в месото съществена реакция няма.
Споров прашец Цветът е охреножълт.
Микроскопични белези Спорите са цилиндрично-елипсовидни. Повърхността е орнаментирана със ситни брадавици. Хифите имат кламп връзки, но в някои случаи се намират трудно. Колекциите показани тук се делят на две групи в зависимост от местообитанието.
Тези от буковите гори имат размери 11.5-14 х 3.5-5 μm, и Q-стойности 2.7-3.7.
Тези от смърчовите гори имат размери 9.5-14 x 3.5-5 μm, и Q-стойности 2.2-3.3.
Местообитание Планински букови (Fagus) и смърчови (Picea) гори. Плододава върху почва поединично или на групи. Среща се през лятото.
Коментар Ядлива гъба. (Източници: №1,3,5,13,17,22) Тъй като съществуват множество различни видове жълти коралки и тяхното различване разчита на анализ с микроскоп, събирането им за храна не се препоръчва.
Сходни видове Ramaria flava е сравнително едра коралка със сярножълти клонки и връхчета, без оранжеви или розови тонове. Появата на червен цвят след нараняване често се споменава в определителите, но по наши наблюдения цветът е по-скоро винен и се появява много бавно и само повърхностно. При стари или изсъхнали плодни тела също могат да се видят винени или винено-кафяви петънца, най-вече по връхчетата и наранените места. За по-сигурно разграничаване от близки видове все пак е необходим преглед на микроскопичните белези.
Различават се два вариетета. R. flava var. flava е коралка от буковите гори със средна дължина на спорите по-голяма от 12 μm и средно Q около 2.9. R. flava var. scandinavica e коралка от смърчовите гори със средна дължина на спорите по-малка от 12 μm и средно Q около 2.6. Снимките на тази страница са надписани според тази класификация. (Източник: Cahiers de la FMBDS n°6: Des Ramaires aux Clavaires…, M. Gannaz & M. Raillère-Burat)
Има още познати видове Ramaria с близък до този жълт цвят.
Ramaria subtilis и Ramaria lutea не показват винено оцветяване. Ramaria sanguinea показва виненочервени оттенъци около основата още при пресни и млади плодни тела. Ramaria pallidosaponaria има месо с желатинова консистенция и множество закърнели клонки близо до основата. Всички гореспоменати видове не притежават кламп връзки.
Ramaria schildii се среща в планински иглолистни гори и има подобна винено-кафеникава промяна на цвета. Спорите са малко по-дълги и имат напълно гладки стени.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 14 Април, 2021 г.
Leave a Reply