Сярножълта коралка

Ramaria flava var. flava, отляво.

Ramaria flava (Schaeff.) Quél.
семейство Gomphaceae

У нас Сярножълта коралка, Жълта коралка, Еленови рога, Петльов гребен, Кадънски пръсти, Миши крачета.

По света Clavaire jaune (френски), Schwefelgelbe Koralle, Zitronengelbe Koralle (немски), Рамария жёлтая (руски).

Плодно тяло Кораловидно, с дебела основа и къси или дълги, разклоняващи се клонки, умерено гъсти, завършващи с назъбени или заоблени връхчета. Основата е бяла, клонките са жълтеникави до сярножълти, а връхчетата са сярножълти. Със стареенето не места се появяват виненокафяви оттенъци и петна. Ожулените части придобиват виненочервени тонове след престой (24 часа). Повърхността на клонките е гладка. Височина до 20 cm.

Месо Бяло или белезникаво, воднисто. Дебело, твърдо и плътно. Миризмата е неопределена или слабо неприятна. Вкусът е неопределен, до слабо горчив по връхчетата. С железен (II) сулфат всички части потъмняват (синкаво-зелено), в месото съществена реакция няма.

Споров прашец Цветът е охреножълт.

Микроскопични белези Спорите са цилиндрично-елипсовидни. Повърхността е орнаментирана със ситни брадавици. Хифите имат кламп връзки, но в някои случаи се намират трудно. Колекциите показани тук се делят на две групи в зависимост от местообитанието.

Тези от буковите гори имат размери 11.5-14 х 3.5-5 μm, и Q-стойности 2.7-3.7.

Тези от смърчовите гори имат размери 9.5-14 x 3.5-5 μm, и Q-стойности 2.2-3.3.

Местообитание Планински букови (Fagus) и смърчови (Picea) гори. Плододава върху почва поединично или на групи. Среща се през лятото.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №1,3,5,13,17,22) Тъй като съществуват множество различни видове жълти коралки и тяхното различване разчита на анализ с микроскоп, събирането им за храна не се препоръчва.

Сходни видове Ramaria flava е сравнително едра коралка със сярножълти клонки и връхчета, без оранжеви или розови тонове. Появата на червен цвят след нараняване често се споменава в определителите, но по наши наблюдения цветът е по-скоро винен и се появява много бавно и само повърхностно. При стари или изсъхнали плодни тела също могат да се видят винени или винено-кафяви петънца, най-вече по връхчетата и наранените места. За по-сигурно разграничаване от близки видове все пак е необходим преглед на микроскопичните белези.

Различават се два вариетета. R. flava var. flava е коралка от буковите гори със средна дължина на спорите по-голяма от 12 μm и средно Q около 2.9. R. flava var. scandinavica e коралка от смърчовите гори със средна дължина на спорите по-малка от 12 μm и средно Q около 2.6. Снимките на тази страница са надписани според тази класификация. (Източник: Cahiers de la FMBDS n°6: Des Ramaires aux Clavaires…, M. Gannaz & M. Raillère-Burat)

Има още познати видове Ramaria с близък до този жълт цвят.

Ramaria subtilis и Ramaria lutea не показват винено оцветяване. Ramaria sanguinea показва виненочервени оттенъци около основата още при пресни и млади плодни тела. Ramaria pallidosaponaria има месо с желатинова консистенция и множество закърнели клонки близо до основата. Всички гореспоменати видове не притежават кламп връзки.

Ramaria schildii се среща в планински иглолистни гори и има подобна винено-кафеникава промяна на цвета. Спорите са малко по-дълги и имат напълно гладки стени.

Текста подготви П. Неделев.

Ramaria flava var. flava.

Ramaria flava var. flava. Неразвитите плодни тела понякога приличат на карфиол.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ramaria flava var. scandinavica.

Ramaria flava var. scandinavica.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ramaria flava var. scandinavica.

Ramaria flava var. scandinavica.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ramaria flava var. scandinavica.

Ramaria flava var. scandinavica. Старият екземпляр отляво показва виненокафяво оцветяване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 14 Април, 2021 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>