Ramaria formosa (Pers.) Quél.
семейство Gomphaceae

У нас Красива коралка, Трицветна коралка, Трицветен корал, Козя брада, Отровен корал.

По света Salmon coral (английски), Ramaire jolie (френски), Dreifarbige Koralle (немски), Рамария красивая (руски).

Плодно тяло Кораловидно, с дебела или тънка основа и дълги, отвесни и разклоняващи се клонки, умерено гъсти, завършващи с назъбени връхчета. Основата е бяла, клончетата са бледорозови до розови, а връхчетата са жълтеникави. Цветовете се запазват с развитието, накрая слабо избледняват. Повърхността на клонките е гладка. Височина до 15 cm.

Месо Белезникаво, след нараняване слабо порозовява. Дебело, твърдо и плътно. Миризмата е слаба, неопределена. Вкусът е неопределен, до слабо горчив по връхчетата. С железен (II) сулфат всички части потъмняват (синкаво-зелено).

Споров прашец Цветът е жълт.

Микроскопични белези Спорите са елипсовидни, с размери 8.5-15.0 х 4.3-6.4 μm и средни Q-стойности 2.0-2.3 (по Gannaz). Повърхността е орнаментирана с брадавици. Хифите имат кламп връзки.

Местообитание Широколистни гори, особено букови (Fagus). Микоризен вид, плододава върху почва поединично или на групи. Сезон – лято и есен.

Коментар Тази коралка е известна като отровна. (Източници: №2,3,5,6,8,9,10,13,15,16,17,20,23) Предизвиква стомашно-чревно разстройство.

Сходни видове Красивата коралка е един добър пример, че не всички коралки са безопасни за консумация. Не бива да се бърка с познати ядливи видове: Златистожълта коралка (Ramaria aurea), Сярножълта коралка (Ramaria flava) и Червеновърха коралка (Ramaria botrytis). При коралките за точно определяне се набляга върху белези видими с микроскоп. Освен срещаните в популярната литература видове има още десетки слабо познати. Различаването им единствено по цвят или по хабитат не е достатъчно и крие риск да се сбъркат с видове с неизяснена ядливост. Затова събирането на коралки за трапезата не се препоръчва.

Най-важната характеристика на Красивата коралка е трицветното оцветяване изразяващо се в бяла основа, розови клонки и жълти връхчета. Важни са също местообитанието и микроскопичната картина. R. formosa има сравнително дебели спори и клампи. Има няколко близки вида, също с трицветно оцветяване и дори по-наситени цветове: Ramaria subbotrytis от широколистни гори, особено дъбови, Ramaria fagetorum от букови гори, Ramaria ignicolor от иглолистни гори и Ramaria neoformosa. Всички те са без клампи. Тази група е слабо проучена и с противоречиви тълкувания в книгите. Възможно е да се окаже, че някои от имената са синоними.

Ramaria flavescens е вид, при който жълтият цвят на клонките и връхчетата преобладава, а розовият оттенък се появява едва при развити плодни тела. При него също се намират клампи.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 14 Април, 2021 г.

Върни до горе