Rheubarbariboletus persicolor (H. Engel, Klofac, H. Grünert & R. Grünert) Vizzini, Simonini & Gelardi
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоними Boletus persicolor (H. Engel, Klofac, H. Grünert & R. Grünert) Assyov, Xerocomus persicolor H. Engel, Klofac, H. Grünert & R. Grünert

У нас Прасковеноцветна манатарка.

По света Pfirsichfarbener Filzröhrling (немски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала. Цветът е подобен на този на плод от добре узряла кайсия или праскова, по изключение – жълтеникавооранжев или жълт, с възрастта се променя до охрен с розови оттенъци. Не посинява при нараняване. Повърхността на шапката е суха, кадифена, понякога напукана. До 5 cm в диаметър.

Пънче Цилиндрично или вретеновидно, стесняващо се към основата. Цветът му е бледожълт до жълт, като в долната половина постепенно преминава в оранжев до червеникаво-оранжев. При пипане и нараняване повърхността на пънчето посинява.

Тръбички Тръбичките и порите са лимоновожълти и посиняват при нараняване.

Месо Цветът му е жълтеникав в шапката, жълт в горната част на пънчето. По-долу и до основата на пънчето е оранжево-жълт до кайсиевожълт (този цвят е устойчив и се запазва след изсушаване на плодното тяло). Посиняване при излагане на въздух се наблюдава само при част от месото на шапката. Миризма и вкус – неспецифични и трудно доловими.

Спори Гладки, с размери 11–15 × 4.5–5.5 μm.

Местобитание Топли широколистни гори, обикновено върху песъклива почва. Образува микоризни асоциации с дъбове (Quercus) и бук (Fagus). Находки в България: На 1 km северно от село Шкорпиловци (област Варна) под Quercus cerris; близо до село Железница (Плана планина), по пътя между топлите извори и местността Кръстатия дъб, под Fagus sylvatica, приблизително 1000 m надморска височина.

Сходни видове Тази гъба е подобна и може да се сбърка с Rheubarbariboletus armeniacus. Въпреки че месото в основата на пънчето е оцветено приблизително еднакво (оранжево-жълт до кайсиевожълт) при двата вида, този цвят след изсушаване се запазва само при Rheubarbariboletus persicolor. Hortiboletus rubellus (Тъмночервена манатарка) понякога може да наподобява Rh. persicolor, но има жълтеникаво месо в основата на пънчето с повече или по-малко развити малки оранжево-червени точки.

Описанието е основано на текстове с автор Борис Асьов от сайта boletales.com и статията „New and rare Bulgarian boletes“ в журнала Mycologia Balcanica. Превода и компилацията направи А. Грозданов.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Коментар на manatarka.org Няма данни за ядливостта на този вид.

Плододава поединично или на малки групи от края на пролетта до есента (V-XI). Видът изглежда широко разпространен в страната, но не плододава често и се среща случайно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 1 Юни, 2023 г.

Върни до горе