Rhizopogon roseolus (Corda) Th. Fr.
семейство Rhizopogonaceae

синоними Rhizopogon vulgaris (Vittad.) M. Lange, Rhizopogon rubescens (Tul. & C. Tul.) Tul. & C. Tul., Rhizopogon luteorubescens A.H. Sm.

У нас Розовеещ ризопогон.

По света Blushing false truffle (английски), Rhizopogon rosissant (френски), Rötlicher Wurzeltrüffel (немски), Ризопогон розоватый (руски).

Rhizopogon roseolus е вид полуподземна базидиева гъба.

Плодно тяло Формата е кълбовидна или крушовидна, но също придобива сложни, неправилни форми. Диаметър до 4 cm. Състои се от перидий (обвивка) и глеба (вътрешност). Перидият е тънка мембрана с гладка повърхност (но понякога с люспи) с бял до розов цвят. С развитието и застаряване розовият цвят преминава в жълтеникаво-охрен или кафяв. При нараняване части се оцветяват розово-червено. В най-долната част на плодното тяло се виждат шнуровидни ризоморфи.

Глебата е отначало бяла, но постепенно се оцветява маслиненозелена и накрая маслиненокафява. Съставена е от множество ситни кухини. Консистенцията е първоначално мека, но постепенно придобива жилавост и наподобява дунапрен или гъба за миене на съдове. Миризмата се описва като металическа, но може да отсъства при неразвити плодни тела. При напълно зрели плодни тела е неприятна.

Спори Споровият прашец е маслиненокафяв. Спорите са елипсовидни и гладки, съдържащи по две мастни капки. Размери 6-10 x 2-4 μm.

Местообитание В близост до борове (Pinus), с които образува микориза. Плододава полуподземно, като с развитието си плодните тела избутват почвата и се показват частично над повъхността. Предпочитани са места с бедна, песъчлива или камениста почва, както и места увредени от човешка дейност. Плододаването е обикновено на групи. Среща се от пролетта до есента.

Коментар Неядлива гъба, макар да има сведения от чуждестранни източници, че може да се консумира. Rhizopogon са микоризни гъби, за които се смята, че играят значима роля в развитието на млади дървета и регенерацията на иглолистни гори.

Сходни видове Rhizopogon roseolus се разпознава по гладката розова обвивка, наличието на мицелни шнурове в основата, порозовяването след нараняване и местообитанието. Тъй като при този вид оцветяването на обвивката преминава от един цвят в друг (бяло до розово и накрая до жълто-охрено), в миналото е имало много описани видове и вариетети, някои от които сега са смятани за синонимни. Други видове Rhizopogon се различават по цвета, по мицелните шнурове, по наличието на космато покритие, по миризмата и по асоциацията с други дървета.

Тексто подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 4 Септември, 2023 г.

Върни до горе