Russula adulterina Fries sensu Melzer & Zvara, Romagnesi, Sarnari
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Russule bâtarde (френски), Scharfer Braun-Täubling (немски), Сыроежка переспелая (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно изпъкнала и накрая плоска, с вдлъбнатина в центъра. Кафява, маслиненокафява, виненокафеникава, често с жълто-зеленикав център. Повърхността е гладка, лъскава и суха. Ръбът е изправен, късо набразден или без никакви бразди. Кожицата се обелва до половината от разстоянието до центъра. Диаметър до 12 cm.

Ламели Отначало кремави, но скоро охреножълти. Гъсти, прираснали, дебели и чупливи.

Пънче Цилиндрично или слабо бухалковидно. Бяло. При стари екземпляри са възможни сиви и кафяви петна. Повърхността е плитко набраздена. Височина до 10 cm.

Месо Бяло, плътно или меко във вътрешността на пънчето. Миризмата е приятна, плодова. Вкусът е лютив.

Спори Споровият прашец е охрен. Спорите са с размери 9-14 x 7.5-11 μm. Орнаментирани са с изолирани шипчета с височина до 2 μm.

Местообитание Планински иглолистни и смесени гори, вероятно най-често в присъствието на ели (Abies). Плододава поединично или на групи през лятото. Слабо познат и рядък вид.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Russula adulterina е вид гълъбка с едри плодни тела с охреножълти ламели и лютив вкус. Определя се трудно понеже шапката показва разнообразие в оцветяването. Освен това, в същото местообитание растат и други видове гълъбки със сходно и също толкова изменчиво оцветяване. За определяне на този вид е желателна проверка с микроскоп. Видът притежава едни от най-едрите спори сред европейските гълъбки.

Russula integra е едра гълъбка с подобен цвят на шапката. Има напълно нелютиво месо.

Друга лютива гълъбка обитаваща това местообитание е Russula firmula. Има малко по-нежни плодни тела и по-наситен виолетов цвят на шапката при типични екземпляри. Едри и нетипично оцветени екземпляри се различават трудно от R. adulterina. R. adulterina има средна дължина на спорите над 10 μm, докато при R. firmula средната дължина е около 9 μm.

Russula cuprea може да изглежда по подобен начин и също има лютиво месо, но расте в широколистни гори и има по-дребни спори.

Russula badia има винена шапка и лютиво месо. Ламелите са по-светли и отделят по-светъл споров прашец. Пънчето обикновено има розово-червена багра.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 9 Февруари, 2025 г.

Върни до горе