Russula amoenicolor Romagnesi
семейство Russulaceae (Гълъбки)
У нас Няма име.
По света Russule panachée (френски), Brätlings-Täubling (немски).
Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска с вдлъбнатина в центъра. Тъмновиолетова, бледовиолетова, винена, понякога също зеленикава или тъмночервена. По-тъмна в центъра и по-бледа по периферията, понякога до кремава. Повърхността е суха, матова, гладка или неравна, и е покрита с белезникав налеп. Ръбът е изправен. Кожицата се бели до половината от диаметъра. Диаметър до 12 cm.
Ламели Кремави. Ръбът понякога е оцветен виолетов. Сравнително дебели, гъсти и чупливи. Прираснали.
Пънче Цилиндрично или изтъняващо в основата. Бяло, но частично или изцяло обагрено във винено и покрито с белезникав налеп. Височина до 7 cm.
Месо Бяло, плътно, чупливо. С изразена миризма на сготвени ракообразни. Вкусът е приятен. С фенол покафенява.
Спори Споровият прашец е тъмнокремав (IId по скалата на Romagnesi). Спорите са с размери 7-8 х 6-7 μm. Орнаментирани са с шипчета и имат частична омреженост.
Местообитание Широколистни и иглолистни гори. Плододава поединично или на групи през лятото и есента. Сравнително рядко срещан вид, който е по-характерен за южните части на Европа. През някои сезони плододава обилно.
Коментар Вероятно ядлива, но твърде слабо позната гъба. (Източник: №9)
Сходни видове Russula amoenicolor се разпознава по матовата шапка покрита с налеп, по кремавите ламели, по виненото пънче, по миризмата и по нелютивия вкус. В групата на R. amoenicolor са близките видове Russula amoena, Russula stenocystidiata и Russula violeipes. Имат много общи характеристики и се различават трудно.
R. amoena има сходни цветове, но по-малки размери (диаметър до 6-7 cm), по-светъл споров прашец и месо, което се оцветява виолетово с фенол (кафяво при останалите видове в групата).
R. amoenicolor и R. stenocystidata се различават само с микроскоп. Има разлика във формата на клетките съставящи косъмчетата на пилеипелиса — по-издължени при R. amoenicolor и по-обли при R. stenocystidiata. Важна е и ширината на подобните на цистидии косъмчета разположени върху ламелите — около 19-20 μm при R. amoenicolor и около 7-9 μm при R. stenocystidiata (по Sarnari, който в своята монография ги счита като два вариетета на един вид).
R. violeipes (Виолетовопънчеста гълъбка) има шапка, която често е бледожълта, но може да придобие виолетово оцветяване с развитието си. Този вид се различава най-лесно от останалите именно по този жълт цвят.
Реакцията към фенол и микроскопичните белези не са проверени при екземплярите показани на тази страница.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 6 Август, 2023 г.
Leave a Reply