Russula delica Fries
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Бяла гълъбка.

По света Milk-white Russula, Milk-white brittlegill (английски), Russula sans lait (френски), Gemeiner Weiß-Täubling (немски), Подгруздок белый (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, скоро след това плоска, накрая плоска с централна вдлъбнатина или фуниевидна. Белезникава или бяла, по-късно бледокремава и с кафеникави петна. Почти винаги покрита с почва и прилепнала шума. Повърхността е суха, гладка, матова и понякога радиално напукана в сухо време. Във влажно време е бляскава и мазна. Ръбът отначало е силно подвит, но по-късно се изправя. Кожицата почти не се обелва. Диаметър до 20 cm.

Ламели Бели. При стари екземпляри – бледокремави. Наранени места покафеняват. Редки, чупливи и прираснали до низбягващи. Не изпускат мляко при нараняване.

Пънче Цилиндрично или слабо изтъняващо в основата. Бяло, но след нараняване бавно покафенява. Повърхността е гладка. Височина до 6 cm, сравнително късо.

Месо Бяло. Плътно, освен в пънчето, където могат да се образуват кухини. Твърдо и чупливо. Миризмата е леко неприятна и напомня херинга, особено при остарелите гъби. Вкусът на месото е приятен, но ламелите лютят.

Спори Споровият прашец е почти бял.

Местообитание Широколистни и иглолистни гори. Плододава на групи и е много типично плодните тела да са скрити под купчинки от пръст и горска шума. Сезон – лято и есен. Широко разпространен вид.

Коментар Ядлива гъба, но не е ценена високо. (Източници: №1,5,10,15,18)

Сходни видове Близкият вид Russula chloroides силно наподобява Russula delica и се отличава по наличието на синьо-зеленикава зона на мястото на свързване на ламелите с пънчето, както и по по-гъстите ламели. Тези два вида се срещат повсеместно, но не винаги се разделят лесно. По-редки са описаните в литературата Russula pallidospora с по-тъмни, кремави спори и Russula flavispora, с жълтеникави ламели, жълти спори и много лютиво месо. Сравнете Бялата гълъбка също и с някои други видове гълъбки, които обаче почерняват, като Russula albonigra и Russula acrifolia.

Бялата гълъбка може да се сбърка и с някои видове млечници, като например Лютивата млечница (Lactifluus piperatus) и Вълнестата млечница (Lactifluus vellereus). Те изпускат мляко при нараняване, особено от ламелите.

Генетични изследвания проведени върху колекции на R. delica от Европа показват, че видът е комплексен и е съставен от множество скрити и все още неописани видове. (Източник: A big white mess: delimiting species within Russula subgenus Brevipedum, Florence Beel, Master’s dissertation, Ghent University, 2019-2020)

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 31 Юли, 2023 г.

Върни до горе