Russula foetens (Pers.) Pers.
семейство Russulaceae (Гълъбки)
У нас Воняща гълъбка.
По света Stinking Russula, Stinking brittlegill (английски), Russule fétide (френски), Stink-Täubling (немски), Валуй (руски).
Шапка Отначало кълбовидна, по-късно полукълбовидна, изпъкнала и накрая плоска със слабо вдлъбнат център. Жълтеникаво-кафява, охрено-кафява или меденожълта, често неравномерно оцветена с по-светли и по-тъмни части. Повърхността е гладка и слузеста, особено във влажно време. Ръбът отначало е подвит, по-късно се изправя и при напълно развити шапки е набразден. Диаметър до 20 cm.
Ламели Бели, по-късно кремави и с ръждиви петна. Гъсти и чупливи. Прираснали до слабо низбягващи.
Пънче Цилиндрично или разширено в основата, дебело. Бяло, но при остаряване често с ръждиви петна. Повърхността е неравна, набръчкана и суха. Височина до 12 cm.
Месо Бяло, след престой – покафенява. Тънко, плътно и трошливо в шапката, в пънчето – шуплесто, често с няколко отделни камери. Миризмата е сладникава, но неприятна и отблъскваща. Вкусът е лютив. Няма цветна реакция с разтвор на калиева основа (KOH).
Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са с размери 7.6-9.6 х 6.7-8.5 μm. Орнаментирани са с дебели шипчета с височина до 1.6 μm. Връзки между шипчетата са редки или липсващи.
Местообитание Широколистни и иглолистни гори. Плододава през лятото и есента на групи. Широко разпространен и често срещан вид.
Коментар Неядлива гъба. В Русия някои считат тази гъба за ядлива след специална обработка.
Сходни видове Russula foetens се разпознава по едрия размер, меденожълтата шапка със слузест слой и набразден ръб, дебелото пънче с шуплеста вътрешност и неприятната миризма. Видът е добре познат и е показан в много определители. Всъщност е най-яркият представител от група „вонящи“ гълъбки, които външно си приличат и се различават трудно. R. foetens има сравнително едри спори с орнаментация от едри, изолирани шипчета, което прави вида лесно разпознаваем с микроскоп.
С подобна неприятна миризма, но по-слаба е Russula subfoetens. Този вид достига по-малки размери и има умерено лютиви ламели и нелютиво или слаболютиво месо. Месото реагира с калиева основа и се оцветява жълто до оранжево. Расте в широколистни гори.
С неприятна миризма, с нотка на горчив бадем, са Russula grata и Russula illota. С миризма на анасон е Russula fragrantissima.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 17 Юли, 2023 г.
Тази гъба има силна миризма на Мухозол ( имаше такъв препарат преди време, срещу насекоми ). Във влажно време е силно лепкава.
Добре, че има руски сайтове, за да се разбере, че гъбата е ядлива след изваряване и е била любимата гъба на цар Петър Велики. А за аромата въпросът е спорен, много приятно си мирише.
Лично аз казвам: Добре че го има този сайт: обширен, написан достъпно и разбираемо, на български език. Много съм благодарна на създателите му. А вие си хапвайте каквото искате, това не ми пречи. Тази гъба ми мирише на спарено. Самият й вид и лепкавостта й никак не възбуждат апетита ми. Чудно ми е когато нещо изваряваш и изхвърляш бульона дали заедно с неприятните елементи не си изхвърлил и полезните хранителни? На практика ядеш баласт.
Гъбата е чудесна на вкус, но след обработка, трябва малко труд!
Добре, бе повечето гъбари берат само манатарки или само пачи крак, даже не знаят колко двойника има сърнелата и челядинката.