Russula galochroa Fries
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Russule laiteuse (френски), Blasser Täubling (немски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала и накрая плоска, с вдлъбнатина в центъра. Бяла, с бледи сиво-синкави до виолетови нюанси, понякога с охрени петънца. Повърхността е гладка и суха или влажна. Кожицата се обелва до една трета от разстоянието до центъра. Диаметър до 8 cm.

Ламели Бели до кремави. Гъсти, прираснали, с редки разклонения, чупливи.

Пънче Цилиндрично. Бяло. Повърхността е гладка. Височина до 8 cm. Има слаба положителна реакция с гваяков разтвор (на десетата секунда).

Месо Бяло. Плътно, но крехко. Без особена миризма. Вкусът е приятен, нелютив.

Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са с размери 6-8 x 5-6 μm. Имат орнаментация от дребни, почти напълно изолирани брадавици с височина до 0.7 μm.

Местообитание Дъбови гори (Quercus), обикновено на топли и припечни места. Плододава поединично или на групи през лятото. Не е често срещан вид.

*Показани са екземпляри намерени в дъбови гори в с. Рударци (област Перник) и с. Синьо Бърдо (област Враца) през месеците юни и юли.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост.

Сходни видове Тази гълъбка не бива да се назовава без сравнение на възможно най-много характеристики и най-вече информацията от микроскопиране. Видът принадлежи към секция Griseinae, в която се поместват едни от най-трудните за разграничаване видове, защото цветовете им са много близки (сиви, синкави, зеленикави, виолетови). Вкусът, който е много полезен показател при други групи гълъбки, тук не е от особено значение (повечето Griseinae са нелютиви).

Шапката на Russula galochroa отдалече изглежда бяла, но има загатнати цветове и по този повод може да се възприеме, погрешно, за избледняла шапка на друг вид, например Сиво-виолетова гълъбка (Russula cyanoxantha) или Кафяво-виолетова гълъбка (Russula vesca). Всъщност много гълъбки, когато растат на припек по горските граници, могат да се обезцветят като остареят. Същото важи и за гъби подложени на неколкократни поройни дъждове. Такива екземпляри, за съжаление, не могат и не бива да се определят.

Когато обаче имаме свежи, млади екземпляри, следващата стъпка е да се определи цветът на споровия прашец. Докато R. galochroa има кремав споров прашец, при R. cyanoxantha и R. vesca той е бял. Някои видове от групата, като Russula parazurea и Russula ionochlora, имат спори с по-светъл кремав цвят. От другата страна Russula medullata има малко по-тъмни, охрени спори.

Работата с микроскоп служи за разграничаване от останалите познати видове Griseinae. Особено важни са размерът и орнаментацията на спорите и формата на клетките от пилеипелиса (кожицата на шапката). При R. galochroa брадавиците са сравнително изолирани, с редки връзки помежду им, не образуват мрежа. Спори с такава орнаментация има също при видовете Russula grisea (Сива гълъбка), R. ionochlora, R. medullata, Russula stenotricha, Russula monspeliensis, Russula anatina, Russula subterfurcata и Russula sublevispora. Видове притежаващи спори с повече връзки между брадавиците, повече или по-малко свързани в мрежа, са R. parazurea, Russula galochroides, Russula pseudoaeruginea, Russula faustiana, Russula atroglauca, Russula ochrospora, Russula ilicis и Russula werneri.

Накрая, клетките от пилеипелиса при R. galochroa са цилиндрични до кълбовидни, свързани в редици и завършват с незаострени краища. Присъстват пилеоцистидии, които са цилиндрични или бухалковидни, несептирани и завършват със заоблени краища.

Вероятно най-проблемно е разграничаването на R. galochroa от R. subterfurcata. R. subterfurcata може да покаже кремава или почти бяла шапка, но също показва и други бледи цветове. Има малко по-ситни спори — 5.2-7 x 4.7-5.7 μm (по Romagnesi). При този вид могат да се открият пилеоцистидии с вретеновидна форма, което не е характерно за R. galochroa.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 7 Април, 2024 г.

Върни до горе