Russula graveolens Romell sensu lato
семейство Russulaceae (Гълъбки)

синоним Russula purpurata (Crawshay) Romagn.

У нас Няма име.

По света Russule écrevisse des chênes, Russule malodorante (френски), Fleischvioletter Herings-Täubling (немски), Сыроежка зловонная (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала и накрая плоска с вдлъбнатина в центъра. Най-често виненочервена с или без по-тъмен център, но може да е оцветена изключително разнообразно. Възможни са розово-червени, виненокафяви, охренокафяви и маслиненозелени шапки. Повърхността е суха, гладка и слабо матирана. Ръбът е изправен, ненабразден или късо набразден при развити шапки. Диаметър до 10 cm.

Ламели Отначало кремави после кремавожълти. При нараняване покафеняват. Умерено гъсти до гъсти. Чупливи.

Пънче Цилиндрично или слабо разширено в долната част. Бяло, често частично или цялостно оцветено розово. При нараняване придобива кафеникав оттенък. Повърхността е слабо набраздена. Височина до 8 cm.

Месо Бяло, дебело и плътно. Миризмата е слаба, но при стари екземпляри се засилва и наподобява риба. Вкусът е приятен. С железен (II) сулфат месото реагира с характерен зелен цвят.

Спори Споровият прашец е бледоохрен. Спорите са с размери 8-10 х 6.5-8 μm. Орнаментирани са с едри шипчета без мрежест рисунък.

Местообитание Широколистни гори, като образува микориза с различни дървета: дъбове (Quercus) габъри (Carpinus), брези (Betula), вероятно и други. Плододава на групи през лятото и есента.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Russula graveolens е гълъбка, която принадлежи към подсекция Xerampelinae. Белези като рибената миризма, покафеняването и реакцията с железен сулфат са показателни за този факт.  От гълъбките в същата група може да се разграничи по местообитание. Russula xerampelina (Виненочервена гълъбка) расте в иглолистни гори, докато Russula faginea расте под бук.

Russula amoena, Russula amoenicolor и Russula violeipes (Виолетовопънчеста гълъбка) също се срещат в широколистни гори и имат близка миризма напомняща сготвени ракообразни. При тях месото не покафенява.

Russula graveolens тук е третиран в широк смисъл като изменчив вид. Автори са описвали през годините множество близки видове и вариетети, които се различават цветово или се отклоняват по някой белег. Такива са Russula cicatricata, Russula amoenoides, Russula cretata, Russula pupurata и други. Sarnari в своята монография поставя под въпрос много от тях, докато не бъдат показани убедителни доказателства чрез съвременни методи като молекулярни изследвания.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 12 Юни, 2021 г.

Върни до горе