Russula heterophylla (Fr.) Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Сиво-червена гълъбка.

По света Greasy green brittlegill (английски), Russule hétérophylle (френски), Grüner Speise-Täubling (немски), Сыроежка вильчатая (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно изпъкнала и накрая плоска, с вдлъбнатина в центъра. Зелена, жълтеникаво-зелена, маслиненозелена или сиво-кафеникава, понякога с допълнителни ръждиви петна. Оцветяването е разнообразно, например зеленото може да отсъства за сметка на кафявото. Някои автори определят такива екземпляри като отделен вариетет – Russula heterophylla var. adusta. Повърхността е гладка до слабо набръчкана и влажна или суха. Ръбът е ненабразден или късо набразден, отначало подвит, по-късно изправен. Кожицата се обелва до половината от разстоянието до центъра. Диаметър до 12 cm.

Ламели Отначало бели, по-късно бледокремави до кремави, понякога с ръждиви петна. Гъсти, с чести разклонения в близост до срастването с пънчето. При натиск са гъвкави и слабо чупливи.

Пънче Цилиндрично или изтъняващо към основата. Бяло, при остаряване с ръждиви петна. Повърхността е гладка. Височина до 7 cm.

Месо Бяло, плътно, освен при стари екземпляри, при които пънчето може да е кухо. Чупливо. Миризмата и вкусът са приятни, неопределими, освен на ламелите, които могат да залютят слабо след престой в устата. Реагира с железен (II) сулфат и се оцветява розово-червено.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са покрити със ситни брадавици, с редки следи на омреженост помежду им.

Местообитание Широколистни гори, обикновено на сенчести места. Расте в асоциация с дъбове (Quercus), но също с габъри (Carpinus), липи (Tilia) и рядко с букове (Fagus). Плододава поединично или на групи през лятото и есента. Видът е разпространен в низините и ниските части на планините и е от най-често срещаните гълъбки в тези гори.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №9,18)

Сходни видове Russula heterophylla се разпознава по сравнително едрия размер, зелената, ненапукана шапка, белите ламели, които при стари екземпляри са едва бледоохрени, белия споров прашец и нелютивия вкус. Най-лесно може да се сбърка със Сиво-виолетовата гълъбка (Russula cyanoxantha), защото при някои екземпляри шапката е зеленикава. R. cyanoxantha също има бели ламели, но те се огъват при натиск и се усещат подчертано мазни. Разлики в микроскопичните структури улесняват разделянето на двата вида. Реакцията с железен (II) сулфат при R. cyanoxantha е отрицателна.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 9 Януари, 2020 г.

Върни до горе