Russula integra (L.) Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)
У нас Няма име.
По света Nutty brittlegill (английски), Russule des épicéas, Russule intègre (френски), Brauner Leder-Täubling, Elefantentäubling (немски), Сыроежка цельная, Сыроежка замечательная (руски).
Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно изпъкнала и плоско-изпъкнала, с плитка вдлъбнатина в центъра. Накрая слабо фуниевидна. Разнообразно оцветена: виненочервена, виненокафява, кафява или маслиненокафява, с тъмен, почти черен център или с по-светъл или избледняващ до жълтеникаво център. Понякога е изцяло маслиненозелена или яркожълта. Повърхността е гладка или плитко набръчкана, лъскава и суха. Често се образуват кръгли дупчици разкриващи бялото месо. Ръбът е изправен, късо набразден или без никакви бразди. Кожицата се обелва до половината от разстоянието до центъра. Диаметър до 18 cm, но най-типично около 10 cm.
Ламели Отначало кремави, след това прогресивно охрени, накрая – охреножълти. Гъсти, прираснали, с разклонения, дебели и чупливи.
Пънче Цилиндрично или слабо бухалковидно. Бяло, в много редки случаи с розова багра. В основата често с жълто петно. Повърхността е плитко набраздена. Височина до 12 cm.
Месо Бяло, плътно и сравнително твърдо. Миризмата и вкусът са неопределени, но приятни.
Спори Споровият прашец е охрен. Спорите са с размери 8-11 x 7-9 μm. Орнаментирани са с изолирани шипчета.
Местообитание Планински иглолистни гори, най-често под смърч (Picea abies) и бял бор (Pinus sylvestris). Плододава на групи през лятото и есента. Може да се види изобилие от вида в някои райони, но привидно отсъства в други.
Коментар Ядлива гъба. (Източници: №5,6,9,10,12,13,18,22)
Сходни видове Russula integra е една от най-често срещаните гълъбки във високопланинските гори, но за много любители остава непознат вид. Големите вариации в оцветяването на шапката будят подозрение и затрудняват познанството с вида. Някои автори назовават отделни видове и вариетети породени от тези вариации.
Комбинацията от белези, които спомагат за определянето на вида са: местообитание (със смърч и бял бор), цвят на шапката (най-често е винена, изсветляваща в центъра), охреножълти ламели, бяло, месесто пънче, сравнително едър размер и липса на лютивина на месото.
В същите гори се срещат и:
- Russula vinosa (Винена гълъбка) с винена шапка, чиито части посивяват и почерняват при нараняване;
- Russula olivacea (Червеностъблена гълъбка) с по-едър размер, тъмни ивици по периферията на шапката и пънче с розова багра;
- Russula mustelina, с кафява шапка и по-светли ламели;
- Russula firmula, с тъмновиолетова шапка и охреножълти ламели, но с лютив вкус;
- Russula adulterina с кафява шапка, охреножълти ламели и лютив вкус;
- Russula badia, с виненочервена до тъмновиолетова шапка, с по-светли ламели, бяло пънче понякога обагрено розово, ароматна миризма и лютив вкус.
Екземпляри с жълти шапки трябва да се сравнят с Russula claroflava (Светложълта гълъбка) — вид с почерняващо месо, който живее в асоциация с брези. Екземпляри със зеленикави шапки наподобяват Russula aeruginea (Тревистозелена гълъбка), но при този вид споровият прашец и ламелите са по-светли, а месото e слаболютиво.
Видове като Russula nigropurpurea и Russula campestris се описват в литературата, но тяхната независимост от R. integra е съмнителна. R. nigropurpurea има сравнително тъмна шапка и розово оцветено пънче, докато за R. campestris се споменават разлики в спорите и микроскопичните структури.
Един рядък вид, който на външен вид напомня за R. integra, но расте винаги в асоциация с широколистни дървета е Russula melitodes.
Текста подготви П. Неделев.
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.
Последна редакция на pavel от 2 Септември, 2024 г.
Leave a Reply