Russula laeta Jul. Schäffer
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Russule gaie (френски), Leuchtendroter Täubling (немски).

Шапка Отначало полукълбовидна, скоро изпъкнала и накрая плоска, с вдлъбнатина в центъра. Розово-червена, пурпурночервена, розово-оранжева, с по-тъмен или по-блед център, с тенденция да се обезцветява при стареене. Повърхността е гладка, суха и матова или влажна и лъскава. Ръбът е изправен и късо набразден. Кожицата се обелва до половината от разстоянието до центъра. Диаметър до 6 cm.

Ламели Отначало кремави, но скоро охреножълти. Гъсти, прираснали или частично прираснали, дебели и чупливи.

Пънче Цилиндрично или слабо бухалковидно. Бяло. Повърхността е плитко набраздена. Височина до 6 cm. Има силна положителна реакция с гваяков разтвор (на десетата секунда).

Месо Бяло, плътно или меко във вътрешността на пънчето. Миризмата е приятна, плодова. Вкусът е приятен и стипчив в ламелите според Sarnari и други автори.

Спори Споровият прашец е охреножълт. Спорите са с размери 7-9 x 6-7.5 μm. Орнаментирани са с изолирани шипчета с височина до 1 μm, рядко отделни шипчета са свързани.

Местообитание Широколистни гори. Плододава на групи през лятото.

Коментар Вероятно ядлива гъба, но твърде слабо позната.

Сходни видове Russula laeta е малка, красива гълъбка с розово-червена шапка, бяло пънче, нелютиво месо, тъмен споров отпечатък и местообитание в широколистни гори. Понеже в същата среда има голямо разнообразие от гълъбки с розово-червени шапки определянето на този вид е предизвикателство. С микроскоп се виждат характерни белези на вида: спори с изолирани шипчета и пилеипелис с цилиндрични или изтънени връхчета на косъмчетата и септирани, инкрустирани дерматоцистидии с бухалковидно издути терминални елементи.

Russula risigallina има по-крехки плодни тела със сходно оцветяване. Спорите притежават сходна орнаментация и размер, но косъмчетата типично завършват с издути окончания.

Russula rubroalba обикновено има едри и месести плодни тела, но по-дребни екземпляри могат да се отличат по слабата реакция с гваяк и мрежестата орнаментация на спорите.

Russula pseudolaeta е вид описан от Sarnari през 2005 г. с подобен външен вид, който се отличава със спори с по-развито омрежване и дерматоцостидии без инкрустации във фуксин, които завършват с неиздути терминални елементи.

Червеникави екземпляри на Russula odorata имат силна плодова миризма. Старите екземпляри на този вид пожълтяват на места, особено по пънчето.

В дъбови и букови гори се срещат няколко вида дребни гълъбки с червени шапки, охрени спори и нелютиво месо, сред които Russula lutensis, Russula impolita, Russula pseudoimpolita, Russula roseicolor, Russula melzeri и други. Определянето на някои от тях е трудно, дори с микроскоп.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Февруари, 2025 г.

Върни до горе