Russula mustelina Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Russet brittlegill (английски), Russule belette (френски), Wiesel-Täubling (немски), Сыроежка гладкокожая, Сыроежка коричневая (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, по-късно изпъкнала, често с плитка вдлъбнатина в центъра. Светлокафява или кафява. Повърхността е гладка и суха или влажна и бляскава. Ръбът е дебел и ненабразден (но понякога надиплен), често с вълнообразен ход. Кожицата се обелва до половината от разстоянието до центъра. Диаметър до 12 cm.

Ламели Отначало бледокремави, по-късно кремави, с кафеникави петна. Гъсти, с чести разклонения и сравнително дебели, прираснали. При натиск са чупливи.

Пънче Цилиндрично, дебело. Бяло, в основата и при остаряване с кафеникави петна. Повърхността е гладка до плитко набраздена. Височина до 10 cm.

Месо Бяло, дебело, твърдо и плътно, освен пънчето, в което често се образуват кухини. Чупливо. Миризмата и вкусът са приятни.

Спори Споровият прашец е кремав.

Местообитание Планински иглолистни гори, най-често със смърч (Picea), но също с ела (Abies) и бук (Fagus). Плододава поединично или на групи през лятото и есента. Често срещан вид в своето местообитание.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №9,10,18)

Сходни видове Russula mustelina се разпознава по едрите плодни тела, сравнително равномерно оцветената шапка с кафяв цвят (подобна на шапката на Обикновената манатарка – Boletus edulis), светлите ламели, които придобиват кафеникави петна при остаряване, дебелото месо с нелютив вкус и местообитанието.

Не бива да се бърка с Вонящата гълъбка (Russula foetens) или други видове гълъбки в нейната група (Russula subfoetens, Russula grata, Russula illota и други). Те миришат, неприятно или на бадеми в зависимост от вида, а някои имат лютиво месо.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 17 Юли, 2023 г.

Върни до горе