Охрена гълъбка

Russula ochroleuca.

Russula ochroleuca Pers.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Охрена гълъбка.

По света Ochre brittlegill (английски), Russule ocre et blanche (френски), Ockerweißer Täubling, Zitronen-Täubling (немски), Сыроежка охристая (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска с централна вдлъбнатина или слабо фуниевидна. Охреножълта, равномерно оцветена или с по-тъмни сенки в центъра. Повърхността е гладка и суха. Ръбът е извит надолу и накрая се изправя. При стари екземпляри е слабо набразден. Кожицата се обелва около половината от разстоянието до центъра. Диаметър до 10 cm.

Ламели Бели, накрая бледокремави. Понякога с охрени петна при застаряване. Умерено гъсти до гъсти. Прираснали или частично прираснали и чупливи.

Пънче Цилиндрично или слабо бухалковидно. Бяло, понякога с жълтеникав цвят близо до основата. При застаряване или допир посивява. Повърхността е плитко набраздена. Височина до 8 cm.

Месо Бяло, плътно, по-късно с кухина в пънчето. Без особена миризма. Вкусът е отначало приятен, но скоро се появява слаба лютивина.

Спори Споровият прашец е бледокремав, почти бял. Спорите са с размери 7-10 х 6.5-8 μm.

Местообитание Широколистни и иглолистни гори. Образува микориза с разнообразни дървета, включително смърч (Picea), борове (Pinus), букове (Fagus) и брези (Betula) и предпочита кисели почви. Видът е добре познат в Европа и редица автори смятат R. ochroleuca за една от най-често срещаните гълъбки. По мнението на Sarnari видът преобладава в средна Европа и вероятно отсъства напълно от средиземноморския регион. Намира се и у нас предимно в планински райони, макар да не е често срещан вид. Плододава през лятото и есента.

Коментар Ядлива гъба според някои автори (Източници: №5,7,8,18,22), но според други неядлива. (Източници: №9,12,22)

Сходни видове Russula ochroleuca се разпознава по жълтата шапка, белите ламели и пънче, посивяването на месото, слаболютивия вкус и по съвсем светлия споров прашец.

Обичайните форми на Russula atropurpurea (Тъмнопурпурна гълъбка) имат червени или винени шапки, но един вариетет има жълтеникаво-зелена шапка (var. dissidens) и заедно с посивяването си наподобява R. ochroleuca. R. atropurpurea обитава широколистни гори главно в низините и има слаба ябълкова миризма.

Russula fellea (Жлъчна гълъбка) расте в буковите гори. Има охрена шапка, оцветени ламели и пънче, по-силен лютив вкус и специфична миризма.

Russula solaris (Слънчева гълъбка) също расте в букови гори. Има по-тънки и крехки плодни тела, по-силен лютив вкус и кремав споров прашец.

Russula claroflava (Светложълта гълъбка) расте на влажни места в асоциация с брези. Има нелютив вкус и охрен споров прашец. Като R. ochroleuca показва сивеене.

Жълти форми на Russula integra растат в иглолистни гори и имат нелютив вкус, охрени ламели и тъмноохрен споров прашец.

Текста подготви П. Неделев.

Russula ochroleuca.

Russula ochroleuca. Ламелите са бели до бледокремави.

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula ochroleuca. Пънчето посивява.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 31 Август, 2019 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>