Russula odorata Romagnesi
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Russule odorante, Russule parfumée (френски), Duftender Zwergtäubling (немски).

Шапка Отначало полукълбовидна, но скоро плоска с плитка вдлъбнатина в центъра. Силно изменчива на цвят: бледорозова (типична), розово-винена, пурпурночервена, жълто-зеленикава, с тъмен и почти черен или светъл, жълтеникав център, частично или цялостно обезцветена при стари екземпляри. Редовно с жълти петна на повредени места и със стареене. Повърхността е гладка и влажна или суха. Ръбът е изправен и набразден при развити екземпляри. Кожицата се обелва почти до центъра. Диаметър до 8 cm.

Ламели Отначало белезникави, скоро жълти и накрая охреножълти. Умерено редки, прираснали или частично прираснали, чупливи.

Пънче Цилиндрично или бухалковидно. Бяло, по-късно с жълти или жълтоохрени петна, особено близо до основата. Повърхността е почти гладка. Височина до 8 cm. Има силна положителна реакция с гваяков разтвор (на десетата секунда).

Месо Бяло, при застаряване с охреножълти части. Сравнително тънко, крехко и трошливо. Миризмата е силна, плодова. Вкусът е приятен и нелютив.

Спори Споровият прашец е тъмноохрен. Спорите са с размери 6.8-9.5 x 5.8-7.5 μm. Имат орнаментация от брадавици с частично омрежване. Височина на брадавиците до 1.1 μm.

Местообитание Дъбови гори (Quercus). Плододава поединично или на групи през лятото и есента. Разпространението на вида в България е неизвестно, но изглежда не е рядък вид.

Коментар Ядлива, но твърде слабо позната гъба. (Източник: №9) Други автори считат гъбата зе неядлива. (Източници: №18,23)

Сходни видове Russula odorata е малка гълъбка с изменчиво оцветяване на шапката, пожълтяващи части и изразена миризма на плодове. Нелютивото месо, тъмният споров прашец и местообитанието са също важни характеристики.

Близки видове с подобно пожълтяване се различават лесно по дърветата, с които микоризират. Russula puellaris се среща в иглолистни гори, докато Russula versatilis расте с габър, Russula terenopus с тополи, а Russula versicolor с бреза. Russula puellula и Russula rhodella растат в букови гори. Russula nauseosa расте под смърч и не пожълтява.

В средиземноморски гори са описани следните пожълтяващи видове. Russula cistoadelpha се асоциира с цистуси. Russula suberetorum расте с вечнозелени и листопадни дъбове и се доказва с микроскоп по дерматоцистидиите с голям брой септи. Russula parodorata има малко по-едри плодни тела и шапки с матова повърхност.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 8 Юни, 2022 г.

Върни до горе