Russula parazurea Jul. Schäffer
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Powdery brittlegill (английски), Russule bleu-vert (френски), Blaugrüner Reif-Täubling (немски), Сыроежка синеватая (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала и накрая плоска, с вдлъбнатина в центъра. Сиво-зелена, синкаво-зелена, изцяло зелена или понякога с кремави, виолетови, розови или кафеникави участъци. Повърхността е гладка до финонабръчкана и блестяща, но в сухо време с вид на напрашена и матова. Кожицата се обелва трудно, но понякога до половината от разстоянието до центъра. Ръбът е слабо набразден при развитите екземпялри. Диаметър до 10 cm.

Ламели Кремави. Умерено гъсти, дебели, с чести разклонения, частично прираснали. Чупливи при натиск, но понякога твърди и устойчиви.

Пънче Цилиндрично. Бяло, но при някои екземпляри със сиво-зелен или сиво-розов оттенък. Повърхността е гладка. Височина до 6 cm.

Месо Бяло. Плътно и сравнително твърдо, по-късно крехко. Без особена миризма. Вкусът е нелютив, но ламелите могат да лютят слабо.

Спори Споровият прашец е бледокремав. Спорите са с размери 6-8.5 x 5-7 μm (по наши измервания). Имат орнаментация от дребни брадавици с височина до 0.6 μm, свързани помежду си в мрежа.

Местообитание Широколистни и иглолистни гори, като образува микориза с широк кръг дървета, например дъбове (Quercus), кестен (Castanea), бреза (Betula), липи (Tilia), борове (Pinus), смърч (Picea), бук (Fagus) и тополи (Populus). Среща се и в градски паркове. Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента. Видът е широко разпространен.

Коментар Ядлива гъба според някои автори. (Източници: №5,7,8,9,10)

Сходни видове Russula parazurea е един добре познат вид, показан в много от европейските книги за гъби. Класическата форма е много типична и лесна за разпознаване, със синкаво-зеленикава шапка, напрашена повърхност, кремави ламели и бяло пънче. Но, трябва да се има предвид, че оцветяването на шапката е силно променливо, както и степента на напрашаване по нея (белези повлияни от условията?). Може да погледнете страницата на този вид в сайта Russulales News, където е намекнато за тази променливост. R. parazurea принадлежи към секция Griseinae, в която има немалко видове със зеленикави шапки, които са предизвикателство за определяне.

През 2010 г. немски автори описаха съседен вид – Russula plumbeobrunnea. Те се аргументираха, че този вид има сиво-кафеникаво-розова ненапрашена шапка, за разлика от R. parazurea, и малки разлики във формата на пилеоцистидиите и степента на омреженост при спорите. Впоследствие молекулярни изследвания не оправдаха отделянето на такъв вид.

Romagnesi в своята монография на гълъбките описва две форми на R. parazurea. Първата (fo. parazurea) обитава широколистни гори и има изцяло бяло пънче. Втората (fo. dibapha) расте в иглолистни гори и има сиво, сиво-зеленикаво или сиво-виолетово пънче. Sarnari не признава такова разграничаване, позовавайки се на намирането на междинни форми.

Не бива да се бърка със Зелената гълъбка (Russula virescens) със зелена, напукана шапка. Тревистозелената гълъбка (Russula aeruginea) има светлозелена шапка и слаболютиво месо. Russula anatina расте в дъбови гори и има изменчива, често финонапукана шапка, бяло пънче и спори с почти напълно изолирани брадавици. Russula medullata отделя споров прашец с по-тъмен, охрен цвят и има спори с изолирани брадавици.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 14 Юли, 2024 г.

Върни до горе