Russula persicina

Russula persicina.

Russula persicina Krombh.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Russule couleur de pêche (френски), Schwachfleckender Täubling (немски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала, но скоро плоска, понякога с вдлъбнатина в центъра. Розово-червена до червена, често равномерно оцветена, но понякога частично обезцветена с кремави петна. Повърхността е гладка и влажна или суха. Ръбът е изправен и обикновено ненабразден, само в редки случаи с късо набраздяване по ръба. Кожицата се обелва трудно единствено в близост до ръба. Диаметър до 10 cm.

Ламели Бледокремави до кремави, при застаряване с пожълтяващи части. Умерено гъсти, прираснали до слабо низбягващи и чупливи. Често с разклонения.

Пънче Цилиндрично или слабо разширено в основата. Бяло, но частично обагрено розово-червено, по-рядко чисто бяло. Понякога се появяват жълти петна на местата на нараняване. Височина до 8 cm.

Месо Бяло, плътно и твърдо. Миризмата е приятна. Вкусът е лютив.

Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са с размери 6.5-8.5 х 5.5-6.5 μm. Орнаментирани са със ситни шипчета.

Местообитание Широколистни гори, най-често дъбови (Quercus) в низините. Плододава поединично или на групи през лятото и есента.

Коментар Неядлива гъба, вероятно отровна.

Сходни видове Russula persicina се разпознава по розово-червената шапка, кремавите ламели, пънчето с червени багри, лютивия вкус и местообитанието.

Russula luteotacta е много близък вид, който може да расте в същото местообитание, но има по-дребни и ниски плодни тела. При този вид червената шапка се обезцветява в по-голяма степен и типично има добре изразени бразди по ръба. Ламелите са по-редки и низбягващи. Не винаги обаче тези разлики са достатъчно красноречиви. В такива случаи в помощ е споровият прашец – кремав при R. persicina, бял при R. luteotacta.

Кървавочервената гълъбка (Russula sanguinaria) расте в присъствието на иглолистни дървета, най-често бор.

Бясната гъба (Russula emetica) и други видове от същата група (секция Emeticinae) винаги имат бели ламели с чисто бял споров прашец.

Текста подготви П. Неделев.

Russula persicina. Пънчетата често имат розово-червени багри.

Russula persicina.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula persicina.

Russula persicina. Части пожълтяват при старите гъби.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula persicina.

Russula luteotacta, отляво, в сравнение с Russula persicina.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 14 Март, 2019 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>