Russula pseudointegra

Russula pseudointegra.

Russula pseudointegra Arnould & Goris
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Scarlet brittlegill (английски), Russule coccinée, Russule fausse intègre (френски), Ockerblättriger Zinnober-Täubling (немски), Сыроежка румяная (руски).

Шапка Полукълбовидна, накрая плоска с плитка вдлъбнатина в центъра. Яркочервена, розово-червена, розова или по-бледа, обикновено оцветена равномерно, понякога с депигментирани охрени участъци. Повърхността е гладка. Ръбът е слабо набразден при развити шапки. Кожицата се бели лесно до третина или половина от диаметъра. Диаметър до 10 cm.

Ламели Отначало бели, по-късно светложълти. Умерено гъсти, частично прираснали или свободни. Чупливи.

Пънче Цилиндрично. Бяло, понякога слабо сивее при застаряване. Повърхността е гладка. Височина до 10 cm.

Месо Бяло, плътно и умерено твърдо. Със слаба плодово-ментова миризма. Вкусът е отначало неопределен, по-късно слабо горчив или слабо лютив. Не реагира с гваякова тинктура.

Спори Споровият прашец е охрен. Спорите са с размери 7-9 x 6.5-8 μm, почти кълбовидни до яйцевидни. Имат орнаментация от брадавици с връзки съставящи частична мрежа. Брадавиците са с височина до 0.7 μm.

Местообитание В широколистни гори, но вероятно най-често под дъб (Quercus). Плододава поединично или на групи през лятото и есента. Видът е добре познат в европейските страни, но у нас изглежда не е от най-често срещаните гълъбки.

*Находката от снимките на тази страница е от дъбова гора в землището на с. Лик, Врачанско, 5.7.2020 г. По данни на БАН видът е регистриран в източни Родопи и Странджа.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Russula pseudointegra е едра гълъбка от широколистните гори. Понеже има изобилие от гълъбки с червени шапки, определянето е трудно и разчита на комбинация от множество отделни белези. Цветът на шапката варира от червено до розово, докато кожицата се бели лесно, а ламелите стават жълтеникави и отделят охрен споров прашец. Пънчето е бяло и не развива цветни петна. Месото на вкус първоначално е нелютиво, обаче при продължителен престой в устата нагарча или люти много слабо. Миризмата е приятна, плодово-ментова, според някои автори. Реакциите с гваякова тинктура върху пънчето по правило е отрицателна, а с железен сулфат е несъществена. Под микроскоп спорите са частично омрежени и имат сравнително ниски брадавици. Нещо повече, стените на цистидиите видимо имат покритие от прозрачна субстанция, което в алкална среда е разтворимо.

Следните гълъбки растат в широколистни гори и имат розово-червени шапки.

Russula rosea (Красива гълъбка) има шапка с небелеща се кожица. Пънчето често има розово-червено оцветяване, а спорите са по-светли. Този вид има слаб, ментов вкус.

Много от белезите на Russula tinctipes се припокриват с тези на R. pseudointegra, освен силната положителна гваякова реакция. Този вид има напълно нелютиво месо.

Russula rubroalba има по-тъмен споров прашец, спори с развита мрежовидна орнаментация и слаба положителна гваякова реакция. Този вид има напълно нелютиво месо.

Russula aurea (Златна гълъбка) има жълти ламели, жълто пънче, напълно нелютиво месо и силна гваякова реакция.

Russula melliolens има бледокремави спори, нелютиво месо и развива охреножълти петна по цялото плодно тяло.

Russula persicina има по-светли ламели и споров прашец и лютиво месо. Има силна положителна гваякова реакция.

Russula decipiens, Russula maculata, Russula rubra и Russula juniperina имат лютиво месо и реагират силно с гваяк. Russula rutila има лютиво месо и реагира слабо с гваяк.

Текста подготви П. Неделев.

Russula pseudointegra.

Russula pseudointegra. Орнаментацията на спорите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 2 Август, 2021 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>