Russula puellula Ebbesen, F.H. Møller & Jul. Schäff.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Russule timide, Russule jouvencelle (френски), Buchen-Zwerg-Täubling (немски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала и накрая плоска с плитка вдлъбнатина в центъра. Розово-червена до кафеникаво-червена, бледа и неравномерно оцветена, често по-наситена или тъмна в центъра, при стареене с охрени петна. Повърхността е гладка и влажна или суха. Ръбът е изправен, отначало ненабразден, по-късно набразден. Кожицата се обелва лесно, почти до центъра. Диаметър до 5 cm.

Ламели Бели, накрая кремави и при стареене с охреножълти петна. Умерено гъсти, понякога разклоняващи се. Частично прираснали до прираснали и чупливи.

Пънче Цилиндрично или бухалковидно. Изцяло бяло или белезникаво, понякога при стареене с охреножълти петна. Повърхността е слабо набраздена. Височина до 5 cm.

Месо Бяло, но понякога с жълти петна. Тънко и крехко, лесно се троши. Без особени миризма и вкус. Възможно е ламелите да лютят слабо при млади гъби. Има бурна реакция с гваякова тинктура.

Спори Споровият прашец е кремав (IIb-IIc по Romagnesi). Спорите са с размери 6.5-8 х 5-6.5 μm, покрити със ситни брадавици и частично омрежване.

Местообитание Букови гори (Fagus). Някои автори споменават, че може да се открие и с други широколистни дървета. Плододава поединично или на малки групи през лятото.

*Показаните екземпляри са от букови гори в ПП Врачански Балкан и Чипровска планина.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Russula puellula е дребна и слабо позната гълъбка от буковите гори. Размерът, бледата, червеникава шапка, светлите ламели отделящи кремав прашец, бялото пънче, пожълтяването на части при стареене, липсата на ясна миризма, нелютивият вкус и местообитанието са определящи за този вид. Съществуват много описани видове гълъбки с розови или червени шапки и малки размери. Някои от тях са изброени тук. За точно определяне е нужно да се обърне внимание на всяка подробност.

Russula rhodella (вероятен синоним Russula zonatula) е близък вид, който също обитава букови гори. Има по-тъмен охрен споров прашец (IIIa-IIIb) и спори с по-едри брадавици.

Russula nobilis, също от буковите гори, има червена и равномерно оцветена шапка, силнолютив вкус и бял споров прашец.

Russula minutula има розова, често зонирана шапка и бял споров прашец. Расте в широколистни гори.

Russula emeticicolor има червена, напрашена шапка, бял споров прашец и нелютиво месо. Расте в букови гори.

Russula melzeri има карминеночервена шапка със суха, матова и напукана повърхност. Има охрен споров прашец и спори с едри брадавици без омрежване.

Russula odorata има по-светла розова шапка, жълтеникави ламели, охрени спори и силна, плодова миризма. Расте главно в дъбови гори.

Името на R. puellula не бива да се бърка с това на Russula puellaris. R. puellaris е гълъбка с винена шапка от иглолистните гори.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 18 Февруари, 2023 г.

Върни до горе