Russula recondita Melera & Ostellari
семейство Russulaceae (Гълъбки)

синоними Russula pectinatoides sensu auct.

У нас Няма име.

По света Russule fausse-pectinée (френски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала и накрая плоска с вдлъбнатина в центъра. Бледоохрена, бежова-жълта или бежово-сива, с по-тъмен, сиво-кафяв или кафяв център. Повърхността е гладка и влажна. Ръбът е изправен, набразден и ситнобрадавичест. Кожицата се обелва до половината от разстоянието до центъра. Диаметър до 8 cm.

Ламели Бели, накрая кремави, понякога с охрено-кафеникави петна. Умерено гъсти. Чупливи. Частично прираснали до прираснали.

Пънче Цилиндрично, бухалковидно или изтъняващо към основата. Изцяло бяло, понякога не места сивеещо при застаряване. В основата – с керемиденочервено петно. Височина до 7 cm.

Месо Бяло. Плътно и чупливо, в пънчето – шуплесто. Миризлата е слаба, плодова. Вкусът е неопределен или слабо неприятен, но без да люти.

Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са с размери 7-8.5 х 5.5-7 μm. Орнаментацията се състои от преобладаващо изолирани шипчета.

Местообитание Широколистни и иглолистни гори. Обича просветлени места по горските граници. Широко разпространен и често срещан вид. Плододава обикновено поединично или на малки групи от края на пролетта до есента.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Russula recondita е често срещан, но слабо познат вид от групата на вонящите гълъбки. Поради малкия размер и неяркото оцвтяване остава незабелязан. Характерни са липсата на силна и неприятна миризма, липсата на лютивина и наличието на червено петънце в основата на пънчето. За сравнение видове от същата група като Russula foetens (Воняща гълъбка), Russula subfoetens миришат силно и отблъскващо, а Russula grata мирише силно на горчиви бадеми.

В същата група има няколко гълъбки с подобно оцветяване на шапката.

Russula insignis. Различава се с бяло пънче, често с жълто-оранжеви петна в основата, което реагира с разтвор на калиева основа (KOH) и се оцветява червено. Такава реакция при R. praetervisa не се наблюдава.

Russula amoenolens има по-сива шапка, бяло до сивкаво пънче и лютиво месо.

Russula farinipes има жълтеникава шапка, тънко пънче, огъващи се ламели и лютиво месо.

Видът с име Russula praetervisa описан от Sarnari беше всеобщо приет в Европа преди Mellera & Ostellari и колеги да публикуват филогенетично изследване през 2016 г., при което те доказаха с генетични данни, че колекции от средиземноморския регион са отделни от колекции направени в други европейски страни. Те предложиха разделянето на два отделни вида, като името R. praetervisa се запазва за популациите от средиземноморския регион с по-изразено омрежване на спорите, а новото име R. recondita се отнася за останалите колекции от умерените зони на континента с орнаментация на спорите от главно изолирани брадавици. (Източник: Analysis of morphological, ecological and molecular characters of Russula pectinatoides Peck and Russula praetervisa Sarnari, with a description of the new taxon Russula recondita Melera & Ostellari, S. Melera, C. Ostellari, N. Roemer, P. G. Avis, M. Tonolla, F. Barja, B. Narduzzi-Wicht, Mycological Progress, 2016)

Тази страница преди беше озаглавена „Russula praetervisa„.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 30 Юли, 2026 г.

Върни до горе