Russula roseipes Secr. ex Bres.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Russule à pied rosé (френски), Rosastieliger Täubling (немски), Сыроежка розовоногая (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, после плоска, с плитка вдлъбнатина в центъра и/или съвсем ниска гърбица. Жълтеникаво-охрена, оранжева, кремава или розова, като се вижда комбинация от тези цветове или преобладаване на един от тях. Типично е присъствието на розов цвят поне по периферията. Повърхността е гладка и влажна. Ръбът е изправен и късо набразден при развитите шапки. Кожицата се обелва до половината от разстоянието до центъра. Диаметър до 6 cm.

Ламели Кремави, после кремавожълти. Умерено гъсти, частично прираснали или прираснали, чупливи.

Пънче Цилиндрично или слабо бухалковидно. Бяло, често с розова багра, рядко цялостно розово. Повърхността е слабо набраздена и напрашена. Височина до 8 cm. Има отрицателна реакция с гваяков разтвор (на десетата секунда).

Месо Бяло, тънко, чупливо. В областта на пънчето често с кухини. С неопределена миризма и нелютив вкус. Често се усеща слаба йодна миризма в основата на пънчето.

Спори Споровият прашец е охреножълт. Спорите са с размери 7-9.5 x 6-7.5 μm. Имат орнаментация от брадавици с чести връзки.

Местообитание Образува микориза с различни видове бор (Pinus). Среща се в низини и планини, навсякъде, където растат борове. Вероятно предпочита силикатни почви. Плододава през лятото и есента поединично или на малки групи. Не е често срещан вид.

*Екземплярите на тази страница са от западното подножие на планината Витоша в гори изкуствено залесени с бял и черен бор, където видът има добро присъствие, както и от Рила и Родопите.

Коментар Слабо позната гъба. Има противоречиви сведения, че е ядлива и неядлива. (Източници: №9,18)

Сходни видове Russula roseipes се разпознава по местообитанието, оцветяването на шапката, кремавожълтите ламели, бялото пънче често с розови багри и липсата на лютивина. Особената миризма в основата на пънчето понякога е трудна за долавяне, но заслужава да се спомене.

Оцветяването на шапката има много прилики с Russula risigallina. Този вид се среща в широколистни гори и има съвсем тънко и крехко месо с изразена плодова миризма. Ламелите са дебели и редки, а пънчето е винаги бяло.

Russula velenovskyi има малко по-светъл споров прашец и силна, положителна реакция с гваяк. Най-често се асоциира с брези, въпреки че може да се срещне също в иглолистни гори.

Не бива да се бърка с Russula sanguinaria (Кървавочервена гълъбка), друг вид с розово пънче, който расте под иглолистни дървета. Месото при този вид люти.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Април, 2023 г.

Върни до горе