Russula roseoaurantia Sarnari
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно плоско-изпъкнала с вдлъбнатина в центъра. Бледорозово-оранжева, бледорозова, с тенденция да се обезцветява от центъра или да стои изцяло бяла. Повърхността е суха и матова, в сухо време с напрашен вид и фини пукнатини. Ръбът е изправен, при напълно развити екземпляри – късо набразден. Кожицата се обелва лесно. Диаметър до 5 cm.

Ламели Бели до бледокремави. Умерено редки до умерено гъсти, прираснали.

Пънче Цилиндрично или слабо бухалковидно. Бяло. Повърхността е напрашена, суха и плитконабраздена. Височина до 5 cm.

Месо Бяло, крехко и чупливо. Със слаба плодова миризма и приятен вкус.

Спори Споровият прашец е почти бял. Спорите са с размери 7.2-8.8 х 6.4-7.2 μm (по Sarnari) орнаментирани със ситни брадавици високи около 0.6 μm, някои от които са свързани с връзки.

Местообитание Букови и кестенови гори (Fagus, Castanea). Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента. Вероятно рядък вид.

*Показаните екземпляри са от две находища. Едното е в смесена гора от бук, габър, дъб и трепетлика в ПП Врачански Балкан. Второто е в смесена гора от бук, габър и смърч в Тетевенски балкан.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Russula roseoaurantia е слабо познат вид от група гълъбки със сухи, напрашени шапки, много светъл споров прашец и нелютиво месо. Типичните екземпляри на R. roseoaurantia имат блед розово-оранжев цвят по шапката, особено периферно, но обезцветяването до бяло е също характерно. Другите видове в тази група са Russula emeticicolor, Russula lilacea и Russula azurea. Бледи и обезцветени шапки са възможни при тях и тогава различаването е затруднено, особено колекции от смесени гори.

Разлики се намират с микроскоп при спорите и в структурата на кожицата. R. roseoaurantia има спори с чести връзки между шипчетата, шипчета с височина около 0.6 μm, дебели, септирани примордиални хифи, завършващи с рязко изтъняващи връхчета и косъмчета с издути, бухалковдни връхчета.

R. emeticicolor има червена или розово-червена шапка и обитава букови гори. Спорите имат изолирани шипчета с височина до 1 μm. Примордиалните хифи са сравнително тънки, а косъмчетата завършват с по-скоро цилиндрични връхчета.

R. lilacea има винена шапка и се среща предимно в габърови гори. Пънчето често е обагрено розово в долната част. Спорите имат почти изолирани шипчета с височина около и над 1 μm. Примордиалните хифи са сравнително издължени и изтъняващи, а връхчетата на косъмчетата са също повече или по-малко цилиндрични.

R. azurea има синкаво-виолетова шапка и расте в иглолистни гори.

Russula aurora и Russula minutula имат розови шапки, нелютиво месо и светъл споров прашец. Месото при тях реагира със сулфованилин (кристален ванилин разтворен в концентрирана сярна киселина) и се оцветява тъмнорозово, докато при R. roseoaurantia и останалите видове от групата реакцията е отрицателна.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 18 Февруари, 2023 г.

Върни до горе