Russula roseoaurantia

Russula roseoaurantia.

Russula roseoaurantia Sarnari
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно плоско-изпъкнала с вдлъбнатина в центъра. Бледорозово-оранжева, бледорозова, с тенденция да се обезцветява от центъра или да стои изцяло бяла. Повърхността е суха и матова, в сухо време с напрашен вид и фини пукнатини. Ръбът е изправен, при напълно развити екземпляри – късо набразден. Кожицата се обелва лесно. Диаметър до 5 cm.

Ламели Бели до бледокремави. Умерено редки до умерено гъсти, прираснали.

Пънче Цилиндрично или слабо бухалковидно. Бяло. Повърхността е напрашена, суха и плитконабраздена. Височина до 5 cm.

Месо Бяло, крехко и чупливо. Със слаба плодова миризма и приятен вкус.

Спори Споровият прашец е почти бял. Спорите са с размери 7.2-8.8 х 6.4-7.2 μm (по Sarnari) орнаментирани със ситни брадавици високи около 0.6 μm, някои от които са свързани с връзки.

Местообитание Букови и кестенови гори (Fagus, Castanea). Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента. Вероятно рядък вид.

*Показаните екземпляри са от две находища. Едното е в смесена гора от бук, габър, дъб и трепетлика в ПП Врачански Балкан. Второто е в смесена гора от бук, габър и смърч в Тетевенски балкан.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Russula roseoaurantia е слабо познат вид от група гълъбки със сухи, напрашени шапки, много светъл споров прашец и нелютиво месо. Типичните екземпляри на R. roseoaurantia имат блед розово-оранжев цвят по шапката, особено периферно, но обезцветяването до бяло е също характерно. Другите видове в тази група са Russula emeticicolor, Russula lilacea и Russula azurea. Бледи и обезцветени шапки са възможни при тях и тогава различаването е затруднено, особено колекции от смесени гори.

Разлики се намират с микроскоп при спорите и в структурата на кожицата. R. roseoaurantia има спори с чести връзки между шипчетата, шипчета с височина около 0.6 μm, дебели, септирани примордиални хифи, завършващи с рязко изтъняващи връхчета и косъмчета с издути, бухалковдни връхчета.

R. emeticicolor има червена или розово-червена шапка и обитава букови гори. Спорите имат изолирани шипчета с височина до 1 μm. Примордиалните хифи са сравнително тънки, а косъмчетата завършват с цилиндрични връхчета.

R. lilacea има винена шапка и се среща предимно в габърови гори. Пънчето често е обагрено розово в долната част. Спорите имат почти изолирани шипчета с височина около и над 1 μm. Примордиалните хифи са сравнително издължени и изтъняващи, а връхчетата на косъмчетата са също повече или по-малко цилиндрични.

R. azurea има синкаво-виолетова шапка и расте в иглолистни гори.

Russula aurora и Russula minutula имат розови шапки, нелютиво месо и светъл споров прашец. Месото при тях реагира със сулфованилин (кристален ванилин разтворен в концентрирана сярна киселина) и се оцветява тъмнорозово, докато при R. roseoaurantia и останалите видове от групата реакцията е отрицателна.

Текста подготви П. Неделев.

Russula roseoaurantia.

Russula roseoaurantia.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula roseoaurantia.

Russula roseoaurantia.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula roseoaurantia.

Russula roseoaurantia.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula roseoaurantia. Орнаментацията на спорите.

Russula roseoaurantia. Примордиални хифи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Юли, 2021 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>