Russula rubroalba

Russula rubroalba.

Russula rubroalba (Singer) Romagn.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Russule rouge et blanche (френски), Blutroter Leder-Täubling (немски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала и накрая плоска, с вдлъбнатина в центъра. Розово-червена или червена, често с обезцветени участъци, които са кремави или кремаво-зеленикави. Понякога изцяло кремаво-зеленикава, без следа от червен цвят (var. albocretacea). Повърхността е с дребни неравности или почти гладка. Кожицата се обелва едвам по ръба. Диаметър до 15 cm.

Ламели Отначало кремави, после охреножълти. Гъсти, прираснали или слабо низбягващи, с чести разклонения, чупливи. При развитите екземпляри са дебели.

Пънче Цилиндрично или бухалковидно. Бяло. Повърхността е набраздена. Височина до 10 cm. Има слаба положителна реакция с гваяков разтвор (на десетата секунда).

Месо Бяло, при застаряване с охрено-кафяви петънца в долната част. Плътно, дебело и трошливо. Миризмата е приятна, плодова. Вкусът е приятен и нелютив.

Спори Споровият прашец е тъмноохрен. Спорите са с размери 6.5-9 x 6-7.5 μm. Имат орнаментация от брадавици с множество дебели връзки съставящи добре развита мрежа. Брадавиците са с височина до 0.6 μm.

Местообитание Широколистни гори, най-често под дъб (Quercus) в низините. Плододава поединично или на групи в края на пролетта и началото на лятото (V-VI). Вероятно широко разпространен вид.

Коментар Ядлива, но твърде слабо позната гъба. (Източник: №9) Други автори считат гъбата зе неядлива. (Източници: №18)

Сходни видове Russula rubroalba е една от първите гълъбки, които се появяват през летния сезон. Наблюдавали сме вълна от вида в топли дъбови гори, заедно с Russula cyanoxantha и Russula vesca тогава, когато гъбното разнообразие в тези гори е все още бедно. С настъпване на лятото този вид изглежда става неоткриваем, въпреки че според някои източници плододаването е възможно до есента.

Едрият размер е добър ориентир. Червената шапка често избледнява или е обезцветена кремаво-зеленикава още от самото начало. Ламелите скоро се оцветяват охрени и отделят тъмноохрен споров прашец. Месото е трошливо и не люти. Доста други гълъбки с червени шапки се срещат в широколистните гори, но повечето са по-дребни и започват да плододават по-късно през сезона.

Russula melliolens има тенденция да пожълтява по всички части като остарява. Има по-светъл, почти бял споров прашец.

Russula rosea (Красива гълъбка) има по-твърдо месо, пънче често обагрено розово и по-светли спори.

Russula pseudointegra остава с по-светли ламели при развитите гъби и има малко по-светъл споров прашец. Орнаментацията на спорите показва частична мрежа. С гваяков разтвор няма съществена реакция върху пънчето.

Russula tinctipes има силна реакция с гваяков разтвор и спори с изолирани брадавици.

Russula rubra има червена шапка с бял налеп, по-светли ламели и по-светъл споров прашец и слаб, лютив вкус.

Russula laeta има по-скромни размери и шапка със слабо набразден ръб. Спорите са покрити с напълно изолирани брадавици.

Текста подготви П. Неделев.

*Допълнителна информация и снимки на вида на страницата на Д. Божанчев.

Russula rubroalba.

Russula rubroalba.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula rubroalba.

Russula rubroalba.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula rubroalba.

Russula rubroalba.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula rubroalba.

Russula rubroalba.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula rubroalba. Слаба положителна реакция с гваяков разтвор.

Russula rubroalba. Спори.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 14 Май, 2021 г.

Върни до горе