Russula sapinea Sarnari
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала, но скоро плоска, с ниска гърбица разположена в плитка вдлъбнатина в центъра. Розово-виолетова, в центъра зеленикаво-кафява. Често изменчива и неравномерно бледнееща. Наранявания оцветени жълти. Повърхността е гладка и влажна или суха. Ръбът е изправен и набразден при развитите плодни тела. Диаметър до 7 cm.

Ламели Отначало кремави, но скоро жълтеникави. Наранени места жълто-кафеникави. Умерено гъсти до редки. Частично прираснали, нежни и чупливи.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се надолу. Белезникаво до бяло, при застаряване често с жълти или жълто-кафеникави петна. С гладка и влажна повърхност. Височина до 7 cm.

Месо Белезникаво. Тънко, много крехко и влажно. С кухини в пънчето. Вкусът е нелютив, миризмата е неопределена или слаба, плодова.

Спори Споровият прашец е жълт. Спорите са с размери 7.2-11 х 6-8.5 μm. Орнаментирани са с шипчета с чести връзки помежду им.

Местообитание Планински иглолистни гори под смърч (Picea abies). Плододава поединично или на групи през лятото.

*Показани са плодни тела намерени в смърчова гора във Витоша (м. Бистришко бранище).

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Има няколко малки, нежни гълъбки с розово-виолетови шапки и нелютиво месо в иглолистните гори. Възможно е да се намерят два или повече от тези видове едновременно. Важна характеристика на Russula sapinea е способността до пожълтява, което може да се види по остаряли, наранени или гниещи плодни тела. Микроскопичните белези на вида са решаващи. Притежава спори с дължина надвишаваща 10 μm, с чести връзки между шипчетата и пилеоцистидии с множество септи. Видът е описан от Sarnari през 1994 г. от Италия и информацията за него е оскъдна.

Russula puellaris има по-тъмна, винена шапка и пожълтява значително като остарее. Има малко по-светъл споров прашец. Спорите са по-ситни и имат орнаментация от по-скоро изолирани шипчета.

Russula nauseosa има почти същата окраска на шапката. При този вид поява на жълти петна няма, а пънчето стои белезникаво до бледосиво. Споровият прашец е малко по-тъмен и при развити екземпляри понякога се отлага върху пънчето. Спорите са по-дребни и шипчетата имат по-малко връзки.

Russula cessans расте само под борове. Пънчето обикновено е белезникаво или слабо сивеещо, но понякога се оцветява жълто-кафеникаво близо до основата. Месото е нелютиво, но ламелите понякога лютят слабо. Има по-тъмен споров прашец и спори с добре развита мрежа от връзки между шипчетата.

Разгледайте тема за този вид публикувана във форума на италианската микологична група A.M.B. Muggia e Carso.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Март, 2023 г.

Върни до горе