Russula solaris Ferd. & Winge
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Слънчева гълъбка.

По света Sunny brittlegill (английски), Russule solaire (френски), Sonnentäubling (немски), Сыроежка солнечная (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно плоска и вдлъбната в центъра. Яркожълта, с по-наситеножълт център и по-бледа периферия. При остаряване избледнява допълнително. Повърхността е гладка и влажна. Ръбът e набразден, отначало слабо подвит, по-късно изправен. Кожицата се бели до половината от диаметъра. Диаметър до 6 cm.

Ламели Отначало бели, по-късно кремави. Гъсти, често разклонени и чупливи. Прираснали или частично прираснали.

Пънче Цилиндрично или бухалковидно – по-широко близо до основата. Бяло, често с жълто-кафяви петна на наранени места. Повърхността е плитко набраздена. Височина до 7 cm.

Месо Бяло. Крехко и в началото плътно, по-късно шуплесто и чупливо. Със слаба плодова миризма. Вкусът е лютив.

Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са с размери 7-9 х 5.5-7.2 μm (по Sarnari). Орнаментирани са с шипчета. Омреженост почти напълно отсъства.

Местообитание В букови гори (Fagus). Предпочита варовита почва. Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Коментар Неядлива гъба. Според Michael Jordan е възможно да е отровна. (Източници: №7,9,13,18)

Сходни видове Russula solaris се разпознава сравнително лесно благодарение на яркожълтия цвят на шапката, лютивия вкус на месото и местообитанието. Други важни белези са малкият размер, набраздеността по ръба на шапката и кремавият цвят на спорите и ламелите при развити плодни тела.

Други жълти гълъбки, които е възможно да се срещнат в буковите гори са Russula fellea, Russula risigallina, Russula ochroleuca и Russula raoultii.

Russula fellea (Жлъчна гълъбка) има бледожълтеникаво-охрена шапка, силнолютив вкус и особена миризма наподобяваща здравец.

При Russula risigallina шапката е разнообразно оцветена, но най-често присъства в малка или голяма степен розовият цвят. В някои случаи обаче шапката може да е еднородна и яркожълта. Тогава по-тъмните оранжево-охрени ламели и нелютивият вкус на месото са определящи.

Russula ochroleuca (Охрена гълъбка) е по-едра и месеста гълъбка с характерно сивеещо пънче при развитите плодни тела. Ламелите и спорите са бели. Вкусът е слаболютив.

Russula raoultii е със сходни на R. solaris размери. Има бледожълта шапка с бяла периферия, бели ламели и лютив вкус. Спорите са бели и под микроскоп се виждат ясно омрежени.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.

Върни до горе