Слънчева гълъбка

Russula solaris.

Russula solaris Ferd. & Winge
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Слънчева гълъбка.

По света Sunny brittlegill (английски), Russule solaire (френски), Sonnentäubling (немски), Сыроежка солнечная (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно плоска и вдлъбната в центъра. Яркожълта, с по-наситеножълт център и по-бледа периферия. При остаряване избледнява допълнително. Повърхността е гладка и влажна. Ръбът e набразден, отначало слабо подвит, по-късно изправен. Кожицата се бели до половината от диаметъра. Диаметър до 6 cm.

Ламели Отначало бели, по-късно кремави. Гъсти, често разклонени и чупливи. Прираснали или частично прираснали.

Пънче Цилиндрично или бухалковидно – по-широко близо до основата. Бяло, често с жълто-кафяви петна на наранени места. Повърхността е плитко набраздена. Височина до 7 cm.

Месо Бяло. Крехко и в началото плътно, по-късно шуплесто и чупливо. Със слаба плодова миризма. Вкусът е лютив.

Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са с размери 7-9 х 5.5-7.2 μm (по Sarnari). Орнаментирани са с шипчета. Омреженост почти напълно отсъства.

Местообитание В букови гори (Fagus). Предпочита варовита почва. Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента.

Природозащитен статус Видът е внесен в Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Коментар Неядлива гъба. Според Michael Jordan е възможно да е отровна. (Източници: №7,9,13,18)

Сходни видове Russula solaris се разпознава сравнително лесно благодарение на яркожълтия цвят на шапката, лютивия вкус на месото и местообитанието. Други важни белези са малкият размер, набраздеността по ръба на шапката и кремавият цвят на спорите и ламелите при развити плодни тела.

Други жълти гълъбки, които е възможно да се срещнат в буковите гори са Russula fellea, Russula risigallina, Russula ochroleuca и Russula raoultii.

Russula fellea (Жлъчна гълъбка) има бледожълтеникаво-охрена шапка, силнолютив вкус и особена миризма наподобяваща здравец.

При Russula risigallina шапката е разнообразно оцветена, но най-често присъства в малка или голяма степен розовият цвят. В някои случаи обаче шапката може да е еднородна и яркожълта. Тогава по-тъмните оранжево-охрени ламели и нелютивият вкус на месото са определящи.

Russula ochroleuca (Охрена гълъбка) е по-едра и месеста гълъбка с характерно сивеещо пънче при развитите плодни тела. Ламелите и спорите са бели. Вкусът е слаболютив.

Russula raoultii е със сходни на R. solaris размери. Има бледожълта шапка с бяла периферия, бели ламели и лютив вкус. Спорите са бели и под микроскоп се виждат ясно омрежени.

Текста подготви П. Неделев.

Russula solaris.

Russula solaris.

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula solaris.

Russula solaris. Ламелите са отначало бели, по-късно придобиват кремав цвят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula solaris.

Russula solaris.

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula solaris.

Russula solaris.

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula solaris.

Russula solaris.

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula solaris.

Russula solaris.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 19 Май, 2020 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>