Russula subfoetens W.G. Smith
семейство Russulaceae (Гълъбки)

синоним Russula foetens var. subfoetens (W.G. Sm.) Massee

У нас Няма име.

По света Least stinking brittlegill (английски), Russule fausse-fétide (френски), Gilbender Stinktäubling (немски), Подвалуй (руски).

Месо Със сложна, неприятна миризма.

Местообитание Широколистни и смесени гори. Плододава на групи през лятото.

*Екземплярите на тази страница са от находище в гора от брези и борове в западното подножие на планината Витоша.

Коментар Неядлива гъба. В Русия някои считат тази гъба заедно с Вонящата гълъбка (Russula foetens) за ядливи след специална обработка.

Сходни видове Russula subfoetens и Russula foetens (Воняща гълъбка) са два много близки вида, които се различават трудно. Белези, които биха помогнали за разграничаването им са следните:

• плодни тела с по-малък размер, с диаметър на шапката до около 12 cm (R. foetens до 20 cm);
• шапка с лепкава или влажна повърхност (R. foetens с подчертано слузеста шапка) във влажно време;
• нелютиво или слаболютиво месо и ламели с умерено лютив вкус (по-люти при R. foetens) и по-слаба, но все пак неприятна миризма (силна и отблъскваща при R. foetens);
• жълта реакция с калиева основа върху пънчето (R. foetens не реагира);
• спори с орнаментация от по-малки шипчета до 0.8 μm (до 1.5 μm при R. foetens).

Sarnari е описал от Италия още два вида от тази група – Russula inamoena и Russula putida. R. inamoena по описание е вид от дъбови гори и има спори с високи шипчета свързани с гредички (шипчетата са почти изцяло изолирани при R. subfoetens и R. foetens). R. putida се среща в средиземноморски борови гори и също има спори с високи шипчета и гредички.

Russula grata има различна миризма, на горчиви бадеми.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 12 Февруари, 2020 г.

Върни до горе