Russula veternosa Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Russule rose bonbon, Russule languissante (френски), Scharfer Honigtäubling (немски), Сыроежка вялая (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, накрая плоска, с вдлъбнатина в центъра. Розова до розово-червена по периферията и кремава до жълтеникава в центъра. Повърхността е гладка и суха или влажна. Ръбът е изправен и ненабразден. Кожицата се обелва до половината от разстоянието до центъра. Диаметър до 10 cm.

Ламели Отначало кремави, после жълтеникави, накрая жълто-охрени. Умерено гъсти до гъсти, частично прираснали, чупливи.

Пънче Цилиндрично, бухалковидно или изтъняващо към основата. Бяло. След докосване с тенденция да посивява слабо. Повърхността е неравна, набраздена. Височина до 10 cm.

Месо Бяло, плътно или крехко. Миризмата е слаба, сладникава. Вкусът е лютив след кратък престой в устата, особено ламелите. Понякога лютивият вкус е слаб или отсъства от месото.

Спори Споровият прашец е охрен. Спорите са с размери 8-10 x 6.5-8 μm. Орнаментирани са с изолирани шипчета.

Местообитание Видът е описан от букови гори (Fagus). Същестува вероятност в редки случаи да расте с други широколистни дървета като габър (Carpinus) и дъб (Quercus). Плододава поединично или на групи през лятото и есента.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Russula veternosa се определя по цвета на шапката (розова с жълтеникав център), жълтите ламели отделящи охрен споров прашец, лютивия вкус и местообитанието.

Russula romellii също расте в букови гори и има жълтеникав център на шапката, но периферията е виолетова. Месото не люти.

Russula decipiens расте предимно в дъбови гори и има червена до виненочервена шапка, често избледняваща в центъра до жълтеникаво, жълто-охрени ламели, посивяващо с възрастта пънче и лютив вкус.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 24 Февруари, 2020 г.

Върни до горе