Russula veternosa Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)
У нас Няма име.
По света Russule rose bonbon, Russule languissante (френски), Scharfer Honigtäubling (немски), Сыроежка вялая (руски).
Шапка Отначало изпъкнала, накрая плоска, с вдлъбнатина в центъра. Розова до розово-червена по периферията и кремава до жълтеникава в центъра. Повърхността е гладка и суха или влажна. Ръбът е изправен и ненабразден. Кожицата се обелва до половината от разстоянието до центъра. Диаметър до 10 cm.
Ламели Отначало кремави, после жълтеникави, накрая жълто-охрени. Умерено гъсти до гъсти, частично прираснали, чупливи.
Пънче Цилиндрично, бухалковидно или изтъняващо към основата. Бяло. След докосване с тенденция да посивява слабо. Повърхността е неравна, набраздена. Височина до 10 cm.
Месо Бяло, плътно или крехко. Миризмата е слаба, сладникава. Вкусът е лютив след кратък престой в устата, особено ламелите. Понякога лютивият вкус е слаб или отсъства от месото.
Спори Споровият прашец е охрен. Спорите са с размери 8-10 x 6.5-8 μm. Орнаментирани са с изолирани шипчета.
Местообитание Видът е описан от букови гори (Fagus). Същестува вероятност в редки случаи да расте с други широколистни дървета като габър (Carpinus) и дъб (Quercus). Плододава поединично или на групи през лятото и есента.
Коментар Неядлива гъба.
Сходни видове Russula veternosa се определя по цвета на шапката (розова с жълтеникав център), жълтите ламели отделящи охрен споров прашец, лютивия вкус и местообитанието.
Russula romellii също расте в букови гори и има жълтеникав център на шапката, но периферията е виолетова. Месото не люти.
Russula decipiens расте предимно в дъбови гори и има червена до виненочервена шапка, често избледняваща в центъра до жълтеникаво, жълто-охрени ламели, посивяващо с възрастта пънче и лютив вкус.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 24 Февруари, 2020 г.
Leave a Reply